Употребата за препаратите за растителна защита ще се регламентира с нова наредба, която е разработена от Министерството на земеделието, храните и горите и чието обществено обсъждане приключи на 18 ноември. До какви промени за земеделските стопани и за лицата, извършващи растителнозащитните пръскания ще доведат изискванията в наредбата, разказа доц. д-р Петър Николов, председател на Българска асоциация за растителна защита (БАРЗ) в рубриката на Агрозона по радио Фокус.
Стопаните ще водят онлайн дневник на растителнозащитните пръскания
„В Европейския съюз и България, във всички директни регламенти е записано, че всички специалисти са длъжни да се грижат за опазването здравето на хората, на животните, за околната среда. Сега, тази Наредба за употребата за препаратите за растителна защита не е нищо ново. По принцип тя въвежда правилата за опазване здравето на хората, които по различни начини вече са въведени. Новото в нея е т. нар. уеб страница, която малко трудно ще бъде изпълнена. И досега всички земеделски производители водят дневник на полето. Защо? Ако не водят този дневник на полето и не го съхраняват 3 години, те ще загубят европейските субсидии. Как се води този дневник, е малко дискусионен въпрос. Защото по принцип има една забележка – той не отразява всички третирания, защото някои от тези препарати не са разрешени за тези култури и ако ги включат в дневника, ще търпят някакви санкции. И самите земеделски производители дори използват така да се каже помощта на консултанти, агрономите също помагат за коректното попълване на този дневник. Относно уеб страницата, тя изисква време и инвестиции. Не знам дали земеделските стопани, които в повечето случаи, поне по-малките, не ползват компютър или нямат добра подготовка за работа с компютър на по-високо ниво как ще се справят с този въпрос“, сподели доц. д-р Петър Николов.
Третиране около сгради и води
„Относно третирането – и сега има ограничения за отстояние от сгради, от населени места, има една такава полоса, която е защитена, в която не трябва да влизат и т.н. Но новата наредба е всъщност малко надградена старата наредба. Големият въпрос е употребата на нерегламентирани препарати и особено на тези препарати, които се внасят контрабандно от Турция, които не се разрешени за употреба в България, но се ползват все пак навсякъде, където могат. Този въпрос остава нерешен, той е важен от икономическа гледна точка за бюджета на България, тъй като тези, които внасят контрабандни препарати, нито плащат данъци, нито знаят как да се използват, тъй като те имат етикет само на турски. Това са отровни, в някои случаи бойни отровни вещества, които могат да бъдат много опасни за здравето на хората. Например някой човек внася контрабандно, подгонва го полицията и той иска да се освободи от тези опаковки и ги хвърля във водата. И знаете ли какво става с тази питейна вода след това – тя става отровна. Това е най-големият въпрос, за който трябва МЗХГ да се замисли и в най-скоро време да го реши, има подкрепата на всички граждански организации“, коментира още той.
В Наредбата се засяга въпросът за опазване на пчелите
„Другият въпрос, който стои, е с третирането и опазването на пчелите. Миналата есен имаше такива снимки и аз съм присъствал на много такива сбирки с организации, които се занимават с производство на мед, които искат да се забрани изцяло третирането около населените места, защото там се намират по принцип кошерите. Лятно време знаете, че има кошери, които се изнасят по полето и в горите. Има система вече, която работи добре, земеделският производител, който иска да третира, трябва да предупреди кмета. Той от своя страна трябва да предупреди всички пчелари, за да затворят кошерите. Това обаче на практика не винаги се случва. Това е един спорен въпрос, който не може да бъде решен с години. По принцип трябва да се знае точно къде, да има място, където трябва да бъдат поставяни кошери. И това място трябва да бъде светая светих и около него не трябва да се въртят някакви такива наземни техники и то да се употребяват такива пестициди, които са опасни за пчелите“, коментира доц. Николов.
За чия сметка ще бъдат правени изследванията на продукцията за остатъци от пестициди?
„Според друга промяна в Наредбата, земеделските стопани ще бъдат длъжни да изследват поне една растителна проба преди прибиране на реколтата за остатъци от пестициди през текущата година. По принцип този, който се нуждае, плаща пробите. Сега, земеделците произвеждат някаква земеделска продукция и я продават на някой търговец. Търговецът, за да я купи трябва по принцип да изисква резултатите от тези проби. Той може да постави условието земеделският производител да я е направил. Досега това не се е случвало, защото в тази проба в много случаи трябва да се търси много широк диапазон от всички пестициди.Трудно е да хванат всички видове активни вещества, които са били употребявани. По принцип дневникът играе тази роля – този, който купува продукцията, изисква от производителя дневника, за да види какво е вкарано в производството. Но достоверността винаги е под съмнение. Това е доста скъпо мероприятие. Асоциацията преди 2 години заедно с БАБХ направи едно изследване на продукцията, която излиза на пазара. Изследвахме плодове и зеленчуци, и открихме, че в нашата земеделска продукция, българската, има много малко такива случаи на остатъци от пестициди. Докато във вносната продукция имаше доста голямо завишение“, коментира още Николов.
