Заради коридорите на солидарността, които отвори Европа, в България до момента има внесени по статистика на аграрното министерство 720 000 тона черен слънчоглед, при положение, че страната ни произвежда годишно около 1.5 млн. тона. Това означава, че огромна част от количествата у нас не са българско производство, за голямо съжаление ние не успяхме да чуем каква част от това количество е изнесено или предстои да бъде изнесено, коментира за Агрозона Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите по време на националния агро семинар “Българско зърно за добра храна”. Според нея хубавата новина е, че украинския слънчоглед се преработва и излиза извън страната ни като олио. В момента обаче базите на преработвателите са препълнени, те са закупили украинска суровина и на практика търговията на българския пазар е изключително застинала.
Цената е под разходите, направени през 2022 г.
Цената на слънчогледа е стартира от 1200 лв./т, а миналия петък е била 1030 лв./т. Това е много далеч от разходите, направени през 2022 г. и очакваните за 2023 г., защото вече има заявка за поскъпване на семената на слънчогледа и царевицата между 30% и 50%, което е изключително много.
“Всички колеги дори и да се опитват да продадат някаква стока, правят го на малки партиди, за да може по някакъв начин да се спасят от инфлацията. Друг е въпросът, че големите търговци на слънчоглед нямат интерес да купуват”, разказва още Жекова.
Четете още: Слънчоглед: Складовете са пълни, а цената унищожителна за производителите
Тя е категорична, че ситуацията със слънчогледа в България е изключително тежка, макар Европейската комисия да казва, че нямаме проблем. “Да, проблемът е изключително голям, но той е локален и само за българските фермери. Съседна Румъния като държава взе изключително умно решение, за да защити родните си фермери. Земеделските стоки от Украйна излизат от държавата под конвой или отиват на пристанища, от където се товарят за износ. Идеята на тези зелени коридори беше да нахраним онзи свят, който има нужда от това и Румъния спазва това. България обаче се оказва крайна дестинация на цялата украинска стока, която излезе от Румъния в посока нашата страна.”
Каква компенсация има за производителите на слънчоглед ?
“Няма! Твърдо държа да кажа, че това е най-циничното нещо, което се е случвало, като изключа двата лева за сушата през 2020 г. В момента е разписана една помощ и се дават пари, които просто трябва да се раздадат. Понеже ние бяхме единствените, които досега не участваме по мярката Украйна и след многократно настояване в министерството, че страдаме от този внос и ситуацията в Украйна, МЗм реши тези пари под някаква форма да стигнат до сектор Зърнопроизводство. Теорията е много хубаво нещо, но практиката е следната – много малките производители, които не подлежат на диверсификация на културите не могат да попаднат за подпомагане, защото две поредни години са нямали слънчоглед, което е най-нормалното, когато имаш малки площи.
Не можахме да получим отговор защо референтните години са 2020 г. и 2021 г., тъй като тогава война не е имало, защо да са две, след като проблемът е възникнал през 2022 г. Другото нещо, което изключително много обижда, когато тръгнеш да кандидатстваш за тази мярка е това, че на практика, ако производителят е починал, правоприемникът на фирмата не подлежи на финансиране.
Другият голям цинизъм на това подпомагане е, че в тези две референтни години се подпомага тази, в която е с по-малко слънчогледа. Тази помощ е смешна, но има таван на плащането до 1500 дка, което е не повече от 6 000 лева, това са по 4 лв. на дка (3.60 лв. след плащане на данък печалба). И когато се сложи таково сито, всеки трети получава отказ, сочат данните от Общинските земеделски служби.
Помощта, разписана по този начин не върши работа на никого, убедена е Жекова. Тя дори иска помощта да бъде спряна. По-добре изобщо да не се дават 3.60 на дка, нека да се измисли как наистина да стигнат парите до сектора, казва председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.
