Градинари пък настояват за промяна в подпомагането
„Ситуацията около изкупуването на зърното е неизяснена. МЗм не успя в рамките на тези дни да изчисти самата процедура, да каже ясно коя ще е фирмата, която ще застане зад тази сделка. От няколко дни има такава фирма, но тя не се занимава с изкупуването на земеделска продукция. Складовете не са налични. Никой от земеделските производители няма възможността да съхранява стока, нямаме подготовката за това, предвид че голяма част от нас имат плоски складове.“, коментира през Нова телевизия Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. Според нея цената, която се обсъжда в пространството, също е неактуална, предвид пазарната цена, която е в Европа. „Ние сме европейски отворен пазар. Няма как нивото на европейската стокова борса да е 800 лв, а у нас да пазаруваме на 550 лв за тон пшеница. Единствено, което се промени е, че стоката прехвърля собствеността си. Тя твърдо се намира в търговците на едро, не е при нас“, допълни още тя.
Според Жекова България няма парите, които иска да похарчи, и това е огромен проблем, освен това и няма активирана европейска нота.
„Вътреообщностни сделки ще има, независимо какво си мисли нашето правителство. Износът към трети страни също няма да бъде забранен по причината че там има страни, които гладуват и в този смисъл България има стока, която е свръхизлишна за българското население. Никой не трябва да има илюзии, че в България има продоволствен проблем. Такъв проблем няма и няма да има през 2022 г предвид ситуацията по полето – развитие на посевите и климата към този момент.“, категорична бе Радостина Жекова. Тя предвиди, че ще имаме една сравнително добра реколта, която вероятно ще е над 6 млн. тона.
Според Радостина Жекова българският земеделец има нужда да бъде сигурен, че консумативите му за 20022 г от типа на горива, препарати, семена, торове, ще влязат в България и 2023 ще стартира абсолютно спокойно, защото за браншът тя е на прага си. Радостина Жекова допълни, че браншът има пари за залагането на нова реколта, тъй като повечето от стопаните пазаруват торове и консумативи предварително, но малките стопани трудно ще се справят, тъй като по-голяма част от тях не са регистрирани по ДДС и те автоматично ще доплатят още 20%.
Трудностите в сектора коментира и Марияна Милтенова от Съюза на градинарите в България. Според нея секторът на плодове и зеленчуци е декапитализиран. „Подпомагането трябва да е на друга основа, на база стопанство, а не директно плащане не на хектар, а на стопанство в зависимост от културите, които отглежда. Това е начинът на подпомагане.“, категорична бе тя. Сред най-основните въпроси, които трябва да се решат, са проблемите с напояването, ДДС, нерегламентирания внос, сивият сектор, който буквално трови всички производители.
„Ако ДДС се намали, много от хората ще излязат на светло“ смята още Милтенова. Според нея ако секторът се изсветли и се възстанови, ще се увеличи значително заетостта в земеделието.
