Жътвата е към края, а очакванията на стопаните попарени. Те вложиха в производството много средства, купуваха торове и горива на високи цени и логично очакваха добри цени за реколтата си. Недостигът на зърно в световен мащаб е видим и не е нужно да си завършил престижен университет, за да си наясно, че стоката не е само стратегическа, а направо безценна в условията на война и след ковидкриза, която буквално беше замразила стопанския живот в целия свят.
Но действителността е много различна. В момента търговията със зърно е замряла. Липсва всякаква цена – нито ниска, нито висока, никой не иска да прави сделки. Няма пазар за българска пшеница, ечемик и рапица. Търговията е блокирана и търговците изчакват да видят как ще се развие ситуацията с украинския внос. Ако държавата не предприеме обаче адекватни мерки, някои от земеделците няма да издържат без да продават.
Съвсем рядко може да се появи някоя оферта, като в този случай ечемикът се търси на 530 лева за тон, други търговци пък вече са заявили, че няма да пазарят в очакване на реколтата от Киев. Други предлагат за рапица 1000-1200 лв./т, в същото време няма нито една оферта за български слънчоглед. Украинският влиза на 700лв./т плюс 250 лева за транспорт. Първите сигнали за проблеми с реализацията дойдоха още през май, когато украински камиони, натоварени със слънчоглед започнаха да влизат в страната.
Европейските земеделци плащат цената на евтиния внос от Украйна
„Европейските земеделци плащат цената на този евтин внос. Не може една държава, която не спазва абсолютно никакви европейски регламенти, чието изпълнение струва много пари на производителите от ЕС, на практика да влиза по този начин в Европейския съюз. Явно Европа жертва собственото си земеделие за сметка на украинското“, коментира за Агрозона Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.
Зърното, което се внася у нас от Украйна, не подлежи на фитосанитарен контрол. Това потвърди министърът на земеделието в оставка Иван Иванов пред депутатите от Комисията по земеделието, храните и горите в Народното събрание на заседание в началото на юни. Същото облекчение важи и за слънчогледа, който вече се преработва в нашите маслобойни.
Плодовете, които ще влязат от Молдова също няма да бъдат проверявани, а те са за консумация и ще отидат на трапезата на българските деца без да се знае с какво и колко са пръскани. От БАБХ вече са отговорили на земеделците от Добруджа, че няма да правят фитосанитарен контрол, защото такава е европейската директива.
Не можеш да натискаш собствените си производители да спазват определени норми на земеделски практики, всичко което спазват нашите земеделци и в един момент да се отвори широко вратата за продукти с неясен произход, с които може да отровиш децата си и да унищожиш земеделските си производители, коментират хора от бранша. Не е без значение и нелоялната конкуренция спрямо родните овощари, които започнаха да оставят продукцията си по дърветата.
Нужни са интервенции за горивата и торовете
„България има предимството да е нетен износител на зърно и няма нужда да се изкупува реколтата, както постъпва в момента Словения. Българското правителство трябва да помисли за интервенция относно горивата и торовете, защото ни очаква изключително тежка сеитбена кампания. В момента няма пазар на абсолютно никакви земеделски стоки, цените са сведени изключително много надолу, има цени със 100-150 лв./т по-ниски от сделките на зелено. Заради скъпия природния газ, производители и търговци вдигат неимоверно много продажните стойности на торовете. Цената на природния газ от 80 евро, достигна 160 евро на 1000 куб. метра. Вече имаме писмо, с което ни уведомяват, че един от българските оператори на горива спира доставките за България, защото ще работи ударно за Украйна“, коментира още Жекова.
Румънците са решили проблема с вноса на селскостопански продукти от Украйна. Още на границата вносителят трябва да уточни къде отива камионът, като възможностите са две – да разтовари на пристанището в Констанца или да напусне пределите на страната без да се освобождава от товара, което в повечето случаи означава – да влезе зърното в България. По този начин те не застрашават собственото си производство. Не е за подминаване и идеята на земеделските камари от Полша. ЕС има финансовият ресурс и логистиката, ако реши да направи ударно изкупуване на украинско зърно и да го изнесе в трети страни. Защото не е тайна, че проблемът е в недохранването на населението в Третия свят. Няма такава опасност в Европа, но ще има огромна емиграционна вълна, ако не се покрие пазарът, който Русия и Украйна са обслужвали преди войната.
Без мита: От Украйна пилешко, от Молдова грозде
6 групи продукти, сред които зърнени култури, говеждо и телешко месо, мляко и млечни продукти, свинско месо, яйца и месо от домашни птици ще влизат от Украйна в рамките на Европейския съюз без мита. Целта е смекчаване на отрицателните икономически последици от военната агресия на Русия срещу Украйна и стимулиране на търговските потоци. От ЕК посочват, че това са временни мерки за либерализиране на търговията.
В срок от една година ще действа и извънредната мярка, която позволява 7 групи земеделски продукти от Молдова временно да имат свободен достъп до пазара на ЕС. Сред продуктите са сливи, трапезно грозде, ябълки, домати, чесън, череши и сок от грозде. Целта е ЕС да помогне на Молдова да се справи със загубата на основните пазари и транзитни центрове на страната за тези ключови селскостопански продукти. Какви ще бъдат последиците за европейските производители обаче брюкселските чиновници не коментират. На практика всички молдовски продукти вече могат да бъдат въвеждани безмитно в ЕС съгласно условията на задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия (ЗВЗСТ) между ЕС и Молдова.
С регламента се увеличава повече от два пъти за срок от една година количеството на тези продукти, което може да бъде внесено безмитно от Молдова в ЕС.
По данни на ЕК, потенциалните безмитни обеми вече ще бъдат на стойност около 55 млн. €, в това число приблизително €10 млн. за сливи и €27 млн. за десертно грозде.
Още интересна информация четете в новия брой на списание A ZONA
