Според Хансен настоящите правила за етикетиране често се оказват подвеждащи, особено когато става въпрос за високопреработени продукти
В разгара на дебатите около търговските споразумения с блока Меркосур и засиления натиск от вносни суровини, земеделският еврокомисар Кристоф Хансен обяви курс към пълна прозрачност. По време на изложението „Зелена седмица“ в Берлин той подчерта, че задължителното маркиране на европейския произход върху месото и месните изделия е ключов приоритет, който ще гарантира защитата на местните производители, включително и тези в България.
Според Хансен настоящите правила за етикетиране често се оказват подвеждащи, особено когато става въпрос за високопреработени продукти. Комисарят илюстрира проблема с конкретен пример: „При продукти като пилешките хапки потребителят вижда мястото на производство, но остава в неведение дали суровината е европейска, или е внесена от пазари като Украйна или Бразилия.“ Той бе категоричен, че целта не е излишна административна тежест с регионални детайли, а просто и ясно разграничение: месо от ЕС или внос.
Нова пазарна възможност за местните производители
„За изделия, чието съдържание е предимно месно, е наложително да има поне един ясен маркер: европейско месо. Това е напълно достатъчно“, категоричен е Хансен.
Тази инициатива не е просто административно хрумване, а ключов стълб в новата „Визия за земеделие и храни“ – стратегическият план на Европейската комисия, който чертае бъдещето на агросектора. Документът предвижда цялостна ревизия на правилата за етикетиране, за да се отговори на съвременните очаквания на пазара.
Какво ще донесе промяната на фермерите и потребителите?
Стратегията на Комисията залага на три основни стълба, които пряко засягат рентабилността на стопанствата:
Гарантиран произход: Потребителите получават лесен и прозрачен достъп до информация за пътя на храната.
Производствени стандарти: Ясно разбиране за методите на отглеждане и преработка в рамките на ЕС.
Информиран избор: Даване на предимство на качеството пред анонимната ниска цена.
Икономическият ефект: Според анализа на Брюксел, когато потребителят има ясна представа за произхода и качеството на продукта, той е склонен да го оцени по-високо. Тази „добавена стойност“ се превръща в готовност за плащане на по-висока и справедлива цена, което е най-директният начин за увеличаване на доходите на българските и европейските фермери.
Нов стандарт за хуманно отношение и пазарни предимства
Освен географския произход, Брюксел подготвя и въвеждането на единен европейски етикет за хуманно отношение към животните. Тази маркировка ще обхване широка гама от стоки – от сурови месни и млечни продукти до сложни преработени храни.
На първи етап системата ще функционира на доброволен принцип, но стратегическите документи на Комисията вече загатват, че в бъдеще етикетът може да стане задължителен. „Идеята е да повишим културата на потребление и същевременно да възнаградим онези производители, които инвестират в по-високи стандарти на отглеждане“, поясняват от ЕК.
Какво означава това за България?
За българския животновъден сектор тези промени отварят реален „прозорец на възможности“, който може да преобърне пазарната среда:
Край на анонимността: Родното месо ще бъде ясно разграничено от евтиния внос, което ще спре изкуственото подбиване на цените.
Видимост на труда: Усилията на българските фермери да покриват европейските изисквания най-после ще станат видими за крайния клиент чрез етикета.
Качеството над сумата: Цената вече няма да се диктува единствено от най-ниската оферта, а ще отразява произхода и добавената стойност на продукта.
Ако Европейският съюз наложи строгата прозрачност, за която настоява Хансен, а България заеме активна позиция в защитата й, родното производство има реален шанс да си върне пазарните позиции. Тук не става дума за идеология, а за чиста пазарна логика: Когато купувачът е наясно с качеството, производителят има шанс за достойно оцеляване.
