Проучване, поръчано от Организацията за прехрана и земеделие (ОПЗ) към ООН и Европейската комисия, възроди дебата относно твърденията за социално-икономическите ползи от генетично модифицирани (ГМ) култури.
Според доклада, устойчива на вредители царевица – единствената ГМ култура, която се отглежда в значителни количества в ЕС, е осигурила € 195 годишна печалба на хектар на испанските фермери чрез увеличаване на добивите и използване на по-малко инсектициди.
В доклада се отбелязва, че в Южна Америка, толерантната на хербициди соя е дала възможност на земеделските производители да засеят соеви насаждения като втора култура след пшеницата.
В САЩ отглеждането на ГМ соя в Средния Запад е намалило разходите за капитал, труд, енергия, химически вещества и други материали, като генерира положително съотношение между разходите и печалбите в размер на около 3,6 пункта.
Нататък в доклада се констатира, че памукът, устойчив на вредители, силно е намалил нуждата от използване на инсектициди и е увеличил добивите, особено в тропическите страни с високи нива на вредителите.
Проучването установява, че допълнително снабдените с хранителни вещества генетично модифицирани култури, като “златен ориз”, имат потенциала да осигурят устойчивост на болести в развиващите се страни, където хората страдат от недохранване.
Констатациите от проучването са били горещо оспорвани от Херман ван Бекем, който е политически съветник в ЕС от структурите на Грийнпийс. Ван Бекем изтъква, че: “Плевелите са станали толерантни към устойчивите на хербициди ГМ култури в САЩ и като резултат фермерите трябва да пръскат посевите си с повече химикали.” Политическият съветник също така оспорва твърдението, че генетично модифицираните култури увеличават добивите и намаляват началните разходи. „Отглеждането на ГМ памук в Индия е било по-скъпо от отглеждането на органичен такъв”, казва още Ван Бекем. “Това е така, защото фермерите не използват скъпите генетично модифицирани семена или химични торове.”
Политическият съветник също обръща внимание на факта, че проучването не е успяло да вземе предвид разходите на свободните от ГМ култури фермери за замърсяване с ГМ растения.
Ван Бекем казва още, че промяната на земеделските практики в развиващите се страни, а не въвеждането на допълнително обогатени с хранителните вещества GM култури, е най-добрият начин да се повиши устойчивостта от болести.
Той изтъква също, че има различни от въвеждането на ГМО решения , като например обогатен с желязо ориз, които носят повече ползи и са по-полезни за здравето, отколкотго ГМ културите. Ван Бекем дава за пример проучване, проведено от Международната организацията за оценка на селскостопанските практики и технологии за развитие (IAASTD), според което ГМ културите не са начин за решаване на проблема със световния глад.
Говорителят на “Грийнпийс” заявява, че нискотехнологичното земеделие, което набляга на биологичното разнообразие е по-подходящо за земеделските производители в развиващите се страни, отколкото високотехнологичните ГМ решения.
