Реколтата от пшеница в ЕС през стопанската 2016/17 г. е значително по-слаба в старите членки на Съюза, отколкото в новите, присъединени от 2004 г. насам. Причината е в трудните климатични условия в първата група държави и добрия климат на територията на втората група, в която влизат България, Румъния, Унгария, Балтийските държави.
През тази година анализаторите на Европейската комисия отчитат структурна промяна в териториалното разпределение на производството на мека пшеница в ЕС. Увеличението на средните добиви в новите членки е много по-съществено, отколкото в старите. Така производството в новите членки бележи ръст с 10 процентни пункта през последните 10 години – от 23% през 2006 г. до 33% през 2016 г.
Добивите следват различни тенденции във всяка държава членка. На Британските острови те намаляват, а в Западна континентална Европа (Франция, Белгия и др.), както и в Южна Европа, докато в Германия се наблюдава значителен ръст. При всички останали държави средните добиви през 2014-2016 г. е около 20% над нивата от 2005-2007 г.
Реколтата от пшеница бележи по-висок ръст в Централна Европа (Полша, Чешката Република, Словакия и Унгария), като в периода 2013-2016 г. се увеличава с 33% в сравнение с периода 2005-2007 г. Още по-голям ръст има в Югоизточна Европа, като в Румъния и България той е с 60%, а в Балтийските държави със 195%. И в двата случая това се дължи на увеличението в площите и добивите.
В резултат на това износът на пшеница от Балтийските държави скочи с 86% през последните 3 години и сега те се конкурират с традиционно силните производители Франция (за пазара на Северна Америка) и Германия (за пазара на Близкия Изток).
