Липсата на работна ръка и трудностите при съхранението на плодовете съпътстват овощарите
Тазгодишната кампания по изкупуване на прасковите започна при цени от 65 ст/кг. Горивата са два пъти по-скъпи, препаратите няколко пъти са поскъпнали, торовете – три пъти, но цените са същите, каза в интервю за БТА кметът на сливенското село Гавраилово Димитър Андреев, който е и един от основните организатори на празника „Златна праскова“, който се провежда в района. Цената на водата на декар за поливка е 50 лева. Инфлацията “изяде” и субсидиите от държавата”, каза той.
Селото е домакин на ежегодния празник “Златна праскова”, при който си дават среща производители, преработватели, търговци, научни институти и фирми, предлагащи препарати за растителна защита.
Друг проблем, по думите му, е намирането на работна ръка. “В овощарството има много ръчен труд – резитба, почистване, варосване, бране. Това осигурява работа на много семейства. Тези хора обаче отиват във Франция, Испания и Великобритания, където взимат много по-високи надници”, каза той. Според него статистиката, отчитаща по-ниска безработица напоследък, е заради факта, че по-малко хора се регистрират в Бюрата по труда. Те масово намират сезонна работа в чужбина, като в държавния бюджет от тях не влизат никакви осигуровки и данъци.
Сливенските овощари продължават да настояват да се уреди проблемът с ползването на специално изградената за тях база или т.нар. Пазар за плодове, зеленчуци и цветя. “Тази сграда бе изградена за производителите”, каза Димитър Андреев, според когото тя се използва, за да се печели от тях чрез наеми, несъществуващи разходи за ток и вода. Той каза още, че само в сливенското тържище работното време започва от 6 часа сутринта, докато в другите е неограничено. Така се образували километрични опашки от хора, които чакат да продадат стоката си.
Фермерите искат да ползват базата през сезона, а наемите да бъдат на достъпни цени. Проблемът за тържището ще бъде поставен пред земеделския министър.
Метеорологичните условия през тази година не са били благоприятни за прасковените насаждения и не се очаква много добро качество, смята Димитър Андреев. В някои райони са измръзнали определени сортове, в други е паднала градушка и реколтата е компрометирана. Големите температури пък не позволявали на плода да расте.
Празникът “Златна праскова” продължава и днес. Организира се от Община Сливен, Министерството на земеделието, Общински съвет – Сливен, Кметство Гавраилово, Народно читалище “Слънце 1928”-Гавраилово, Институт по овощарство – Пловдив, Сдружението на производителите на праскови “Българска праскова” и Националната служба за съвети в земеделието. Посетителите могат да участват в дегустации и конкурси, ще има и изложби. В програмата са включени фолклорни изпълнения, семинари за новостите в отглеждането на прасковените насаждения, информация за нови сортове, препарати за растителна защита и др.
Целта на празника е да се възстанови производството на праскови в района на Сливен и да се съхранят фолклорните традиции. В Сливенско се отглеждат близо 70 на сто от прасковените насаждения в Югоизточна България. Прасковите са около 16 000 декара, а близо 3000 декара са насажденията със сливи и джанки, 8000 декара са черешите.
