В днешно време е важно съветите в земеделието да бъдат насочени към пазара, а не към производството, каквато е била досега практиката на националната служба за съвети в земеделието на Сърбия. Това каза проф. д-р Зорица Василевич от Факултета по земеделие на Универстета в Белград по време на Втория международен научен форум „Аграрната икономика в подкрепа на земеделието”.
Организатори на събитието бяха Институтът по аграрна икономика, гр. София, Центърът за икономически анализи на селското стопанство (CAPA), Селскостопанска академия, Министерство на земеделието и храните и Аграрен Университет, Пловдив. Асоциация на земеделските производители в България бе партньор на форума.
Сърбия има около 631 хил. ферми, от които 99.5% са малки и големи. Повечето производители обработват малки площи, средно по 5.5 ха и могат да осигурят ограничени количества продукция. За тях най-големият проблем е търговската реализация на продуктите. Те биха могли да се сдружават, но за съжаление имат неприятен опит от миналото. Сега трябва да препродават продукцията си на прекупвачи, да поддържат постоянно високо качество на продукцията си, което е трудно за малките и средни производтели, разказа проф. Василевич за „Агрозона”.
Напоследък голяма популярност в Сърбия са придобили фермерските пазари, каза още тя. Голяма част от продукцията на нашите пазари се внася, предимно от Македония.
Значителни количества плодове и зеленчуци се произвеждат от големите вериги супермаркети като DELTA AGRAR Group, RUNDNAP Agrar например. Те имат дъщерни компании, които действат у нас и сами произвеждат това, което продават, а част от него изнасят. Отскоро произвеждат също и зеленчуци. Те имат установени стандрати и пазарни механизми.
Секторите, в който има най-много кооперации на производители, са производствата на плодове и зеленчуци. “През последната година доставките за Русия се увеличиха и продължават да се увеличават, особено на ябълки, замразени малини, къпини и вишни. Както знаете, Сърбия не е наложила санкции на Русия и търгуваме свободно с нея. Ние се оптиваме да запълним количествата, които Полша е изнасяла, но сме малки.”, каза проф. Василевич.
През последните 10 години Сърбия е нетен износител на земеделски стоки и тази тенденция се зътвърждава всяка година. „Това вероятно е единственият ни икономически сектор с положителен търговски баланс.”, казва проф. Василевич. Бюджетът за развитие на земеделието ни е само 5% от общия бюджет на страната, но за нас е важно, че имаме преференциална позиция в търговията с държавите от Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА), Русия, Беларус, Турция, Казахстан.
На първо място по износ е царевицата, следвана от захарта, плодове и зеленчуци. През последните години бяха увеличени субсидиите за животновъдите, затова очакваме, че износът на месо и месни продукти също ще се увеличи. Внасяме цитрусови плодове, кафе, вино от Македония, каза още проф. Василевич.
Лилия Александрова
