Изменения и допълнения в Закона за рибарството и аквакултурите са приети от Народното събрание. С промените в Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) се цели по-ясна регулация на обществените отношения в областта на рибарството, избягване на нелоялната конкуренция на пазара на риба и рибни продукти и подобряване на условията за контрол върху стопанската дейност.
С промените се забранява извършването на стопански риболов във вътрешните водоеми на страната с цел разграничаване на риболов на естествен ресурс в река Дунав и Черно море и на произведената в изкуствени условия продукция. Отпада възможността стопански риболов, развъждане и отглеждане на риба и други водни организми, дейност като регистриран купувач, както и други дейности по ЗРА да се извършват от физически лица, а само от юридически лица и еднолични търговци. Това се прави с оглед диференциране на пазарния субект и фискално проследяване на продуктите от рибарство.
С промените в Закона се въвежда възможност за издаване на специално разрешително за усвояване на ресурс от квотиран вид риба. Разширяват се хипотезите, при които е възможно прекратяване на разрешителното за стопански риболов и отписването на кораба от регистъра на риболовните кораби на страната. Актуализира се съдържанието на разрешителното за стопански риболов и удостоверението за усвояване на ресурс от риба и други водни организми.
Въвежда се точкова система за нарушенията, въз основа на която при извършено нарушение, титулярът на разрешителното за извършване на стопански риболов получава определен брой точки за съответния риболовен кораб. При достигане на максимален брой наказателни точки разрешителното за стопански риболов на съответния кораб може да бъде прекратено. Завишават се изискванията при издаване на разрешително за улов на риба с научноизследователска цел. При любителски риболов се забранява използването на „тройни куки”, които са откровено бракониерски като средство, освен в случаите на риболов с изкуствена примамка или на хищна риба с жива стръв.
С цел постигане на по-висока ефективност при осъществяване на контролната дейност, имуществените санкции и глобите за нарушения на ЗРА се завишават средно два пъти.
