Нов подход за опазване на водите за питейно-битово водоснабдяване и подготвяните промени в Закона за водите обсъдиха в края на 2018 г. в Съвета на учените към министъра на околната среда и водите Нено Димов. Предложението за промяна на режима в България има за цел да гарантира опазването на водните ресурси, като се въведе възприетата от Европейската общност концепция за защита на водите за питейно-битово водоснабдяване на база оценка на риска.
Три нива на защита
Проектът предвижда въвеждане на три нива на защита –”защитен пояс”, “охранителна зона” и “зони за защита на водите”. С дискусията в Съвета на учените се дава начало на обсъжданията на експертно ниво. „Водата е обект на ключов интерес в цялата човешка дейност и затова е важно да се намери балансът между това как да я използваме и за питейни нужди, за възобновяема енергия и за напояване. Желанието на министерството е нашият научен съвет да е първият кръг от хора, който разглежда предложенията за промени в Закона за водите. Затова започваме дискусия, която ще се разшири и с други институции и заинтересовани организации“, коментира министър Нено Димов.
Държавната политика по управление на водите цели постигане и поддържане на добро състояние на всички подземни, повърхностни и морски води, като ресурс от особено значение за живота на планетата, както и ограничаване на вредните въздействия върху човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност.
Кой управлява водите
На национално ниво, политиката по управление на водите се осъществява от Министерството, подпомагано от Дирекция „Управление на водите“, а на басейново ниво – от 4 Басейнови дирекции, като 16 Регионални инспекции по околната среда и водите осъществяват мониторинг и контрол върху отпадъчните водите в границите на съответния им териториален обхват.
Управлението на водите се осъществява в съответствие със законодателството на Европейската общност и националното законодателство – Закон за опазване на околната среда, Закон за водите, наредби, националните стратегически и планови документи – Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор, Планове за управление на речните басейни, Планове за управление на риска от наводнения, Морска стратегия, национални програми в областта на опазването и устойчивото развитие на водите.
България е страна и по няколко международни Конвенции в областта на водите, сред които – Конвенция за сътрудничество при опазването и устойчивото използване на река Дунав, Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване и Конвенция за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера. Мониторингът на повърхностните води в България е част от Националната система за мониторинг на околната среда и обхваща програми за контролен и оперативен мониторинг. Целта е да се осигури информация за оценка на състоянието на водите в рамките на речния басейн или подбасейн.
Оценка на състоянието на водите
Оперативните програми за мониторинг определят състоянието на водните тела в риск и оценяват промените, които са настъпили в резултат от прилагането на програмата от мерки. Мрежите за контролен и оперативен мониторинг на повърхностни води и измерваните показатели в тях са регламентирани със Заповед на министъра на околната среда и водите. Показателите, които се наблюдават по Заповедта, са разделени в три основни групи – физикохимични, приоритетни вещества и специфични замърсители, като честотата им на мониторинг е от 4 до 12 пъти в годината.
Измерваните показатели са разделени в три групи:
Основни физикохимични показатели – температура, pH, неразтворени вещества, електропроводимост, биогенни елементи, разтворен кислород, наситеност с кислород, перманганатна окисляемост, желязо, манган, сулфати, хлориди и др;
Приоритетни вещества – силно токсични, устойчиви и лесно биоакумулиращи се вещества. Броят им е 45;
Специфични замърсители – органични вещества, тежки метали и металоиди, цианиди, феноли и други специфични вещества.
В Изпълнителната агенция по околна среда хидробиологичният мониторинг на реките се провежда от 10 лаборатории. Чрез възлагане на външен изпълнител се провежда мониторинга на риби в реки и мониторинга на фитопланктон и макрофити в езера и язовири. Резултатите се изпращат в Басейновите дирекции за управление на водите.
Хидробиологичният мониторинг на крайбрежните морски води се провежда от Института по Океанология към БАН чрез целева бюджетна субсидия за финансиране. Резултатите се изпращат в Черноморската Басейнова дирекция за управление на водите и в самата агенция.
Независимото напояване е стратегическа цел на земеделците
Независимото напояване е ключова цел на земеделските стопани, споделя Ангел Ангелов, изпълнителен директор на „Кронос агрохолдинг“. „Ние нямаме напоителни системи, но разсъждаваме сериозно в тази насока, защото в Сливенския регион по време на зреенето на културите дъждовете не са достатъчни. Тук проектите ни заедно с други стопани са свързани с комасацията, чрез която да можем да инвестираме в напояване, а според нас това е бъдещето. Към момента нямаме поливни системи, нито нови, нито стари, които да ползваме. Плановете ни са свързани с добиването на подпочвени води и канални системи, които да захранват културите, като по този начин увеличим значително качеството и количеството на продукцията“, обяснява Ангелов.
