Повече разбирателство между браншовиците по спорни въпроси в новата ПРСР

Златко Златков
Златко Златков
5 Минути

По време на петото заседание на Тематичната работна група (ТРГ) за разработване на  Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 – 2020 г., участниците – представители на неправителствени организации от сектора – отново размениха идеи и становища по отношение на бъдещето на един от най-мощните финансови инструменти, стимулиращи българската икономика със средства от ЕС.

Разбира се, не липсваха и разногласия между различните секторни организации – някои искат повече пари за техника, други не виждат много смисъл в големите бюджети на т.нар. „общински мерки“, а хуманното отношение към животните за мнозина не е приоритет. Въпреки това, по много от основните въпроси, участниците в ТРГ вече стигнаха до споразумение. Това в голяма степен е „стимулирано“ от факта, че основните приоритети вече така или иначе са зададени от Брюксел. Позеленяването ще бъде факт, ще се инвестира в широколентов интернет в селските райони, късите вериги на доставки ще бъдат стимулирани, мярката надграждаща хуманното отношение към животните при свине и птици ще бъде въведена и т.н. Всичко това ще доведе до въвеждането на нови мерки за подпомагане и новости в действащите такива.

Друго, към което ще се стреми новата програма е опростяване на процедурите за кандидатстване и даване възможност за колективни инвестиции. Голяма част от мерките ще бъдат обединени в по-малко на брой такива, какъвто е примера с действащите до момента мерки 121, 123 и 125, които ще залегнат в Мярка 4 на новата ПРСР. Бюджетите обаче като цяло намаляват – с около 20% за цялата програма и пропорционално за съответните мерки. Интересен момент е предложението за даване на приоритет на преработката на зърно в подмярката за преработка. Мотивите на поддръжниците на това предложение са свързани с необходимостта от добавяне на стойност върху зърнената продукция у нас, голяма част от която към момента се изнася отвъд граница в непреработен вид.

По отношение на кандидатстването, новата възможност за колективни инвестиции, по предложение на браншовите организации, ще бъде предоставена на групи производители, които ще могат да обединяват усилията си, за да работят заедно, използвайки активи и производствено оборудване, което съвместно са придобили.

Все още има много работа по подготовката на новата ПРСР и голяма част от участниците в ТРГ по ПРСР са сериозно притеснени от изоставането в сроковете, тъй като това означава и забавяне на старта на програмата и прилагането на мерките. Факт е обаче, че едно от нещата, които „спъват“ процедурите е и това, че регламентите по Първи стълб на ОСП все още не са изготвени. Това дава повод за колебания – какво ще залегне за подпомагане в единия и съответно в другия стълб, тъй като двойно подпомагане на една и съща дейност не е допустимо. В тази връзка най-неясен е въпросът с дейностите по т.нар. „позеленяване“. Поради тази причина браншовиците повдигнаха въпроса за възможността за провеждането на съвместна работна група между експертите подготвящи регламентите по Първи стълб и тези, ангажирани с формулирането на документите по Втори стълб, за да бъдат изчистени някои неясноти и спорни въпроси.

Така или иначе детайлите по отделните мерки, които ще залегнат в новата ПРСР ще се изчистват в регламентите, които ще определят правилата за прилагането им. Към момента се изготвя националната рамка, която ще определи приоритетите на държавата за подпомагане. Очаква се окончателното одобрение на българската ПРСР от Брюксел да се случи през септември тази година, а регламентите да бъдат подготвени след това. Някои асоциации обаче излязоха с предложение писането на наредбите да протича успоредно с процеса на одобрение от Брюксел, за да не се изостава допълнително със сроковете. Това ще позволи при окончателно одобрение на ПРСР от Брюксел, веднага да започне приема на проекти по отделните мерки.

Марта ЙОНКОВА

Златко Златков администрира agrozona.bg между 2012 и 2015 година. В неговия профил ще откриете някои публикации на нашите автори в този период сред които Светлана Трифоновска, Марта Йонкова, Анета Стефанова, Диляна Хараланова, Лилия Александрова, Петър Лазов, Георги Джендов и други

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА