Днес Българската православна църква почита паметта на Свети мъченик Трифон. Празникът е наречен от народа Зарезан, защото се празнува в началото на пролетния сезон, когато започва резитбата на лозята. Известен е още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.
Свети Трифон живял праведно и загинал мъченически заради вярата си в Христа. Заради силната си вяра още от младини той бил надарен от Бога с лечителска дарба. По времето на гоненията срещу християните при римския император Декий Траян, управлявал от 249 до 252 г., Трифон бил арестуван, подложен на мъчения и осъден да бъде обезглавен. Точно преди да отсекат главата му, той се помолил да го стигне смъртта по-бързо, склонил глава и починал.
Трифоновден е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари – Сретение Господне, а на 3 февруари – Свети Симеон.
Според българските народни традиции Свети Трифон е покровител на лозарите, винарите, кръчмарите, соколарите и градинарите. На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята. В ранно утро стопанката омесва тесто и изпича хляб. Приготвя пълнена с ориз кокошка. Поставя хляба и гозбата в нова шарена торба и я дава на лозаря заедно с бъклица вино. На лозето всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино и светена вода, и поръсва с пепел, които пази от Бъдни вечер. След това започва зарязването на лозите, а като завършат работата си, мъжете устройват шумни веселби.
Имен ден имат: Трифон, Трифона, Трифко, Трифо, Трифул, Трифа, Трифка, Трифула, Тричко, Тичо, Тричка, Фуне, Фунчо, Светлозар, Зарко, Зара, Лозан, Лоза и др.