Пътят на мечтата на Пламен да отвори ресторант в столицата минава през 161 манастира. След като успешно развива бизнес в Шумен, той решава, че е време да обърне поглед към големия град, за да постигне още по-големи успехи. За да изпълни идеята си обаче, той и съпругата му Нели Ангелова поемат на пътешествие през 161 манастира в страната. От живущите в манастирите те събират десетки стари, български рецепти, които днес могат да бъдат открити в менюто на „Манастирска магерница“. За да представим една от тези рецепти се срещнахме със съпругата на Пламен – Нели Ангелова, която освен управител е и готвач в ресторанта. Лесни ли са успехите и какви са препъни камъчета в ресторантьорския бизнес разказа тя в разговор за „А зона“.
Богатството на българската кухня
„Идеята за ресторант „Манастирска магерница“ беше на съпруга ми, тъй като той е готвач по професия. Преди това е стопанисвал още два ресторанта, но в провинцията. Ние сме от Шумен, там се запознахме. В един момент обаче той реши, че полето за изява ни е малко и иска да се насочи към столицата. Искаше да предлагаме точно българска кухня, защото тя е много интересна, а по света ни познават само с едни кюфтета и шопска салата. Негова цел беше да разчупи това мислене и да представи богатството на българската кухня. И така замина за София и започна да търси подходящ обект за ресторант. Не искаше просто търговска площ, държеше ресторантът да е позициониран в къща. Не след дълго откри подходящата и се наложи цялото семейство да се преместим в София. Когато за пръв път видях къщата се уплаших, защото тя имаше нужда от основен ремонт и въобще не можех да си представя как се превръща в ресторант “, спомня си Нели Ангелова.
„За да съберем рецепти, направихме една обиколка по манастирите, срещнахме се с много игуменки, давали са ни много рецепти, други нямаха чак толкова време да ни отделят, но цялостното преживяване беше много вълнуващо и интересно. След като посъбрахме информация от тях, Пламен имаше нужда от малко творческо време, за да създаде новото меню. Освен рецептите от манастирите добавихме и рецепти от стари български рецептурни книги“, разказва Ангелова.
Юбилей изпреварил официалното откриване на ресторанта
„Реновацията на къщата отне повече от годината. Първоначално не можехме да преценим, че ще отнеме толкова време, но наближи моментът, в който ресторантът придоби някаква визия, но още не беше готов за отваряне за клиенти. Покрай връзката, която създадохме със съседите, докато ремонтирахме къщата обаче, един ден при мен дойде една от съседките и заяви, че ѝ предстои празник и иска да го направи при нас. Въпреки че не бяхме готови, аз съм много комуникативна и обещавам каквото мога, затова се съгласих с нея и се разбрахме да направим юбилея в ресторанта. Казах това и на мъжа ми и той изпадна в паника – ние все още нямахме готовност, нямахме персонал. За да спазя обещанието си обаче го убедих, че той може да готви, аз да сервирам и така да се справим със задачата. И така, без официално откриване, отворихме врати за празника на съседката. Това, което не предвидихме обаче е, че когато отворихме врати да посрещнем нейните гости, на вратата се появиха още и още и запълниха масите в ресторанта. След толкова време на ремонти, на хората им беше интересно какво сме направили и дойдоха да опитат. Нямахме време за реклами, презентация или каквото и да било. Готвихме с душа и сърце. Всеки си пое това, в което е силен, кухнята пое мъжа ми, аз се заех с търговската част“, споделя още тя.
„Имало е моменти, в които си казвах „Ще дойде ли момент, в който няма да има работа?“. Сега по време на пандемията съжалих, че това нещо въобще е преминало през ума ми. Хората не случайно казват „Внимавай какво си пожелаваш“. Поради обема от работа, който имахме обаче се налагаше да имаме много голям екип. Обучавах всички новодошли сервитьори. Когато се появиха повече чужденци в ресторанта се наложи да наема и учителка, която в някакво време да преподава на сервитьорите, които от своя страна да могат да презентират по- добре кухнята пред чуждестранните ни гости“, разказва Ангелова.
Ударите на пандемията по ресторантьорския бизнес
„Пандемията ни се отрази много зле. Ние сме под наем, ако не беше хазяйката, която спря наема, докато нямахме работа, ние бяхме готови да се откажем. Нямахме достатъчно доходи, нямахме възможност да плащаме заплати на големия екип, който бяхме създали през годините заради голямото количество работа, което имахме преди пандемията. Имаше хиляди неизвестни, дори сега не сме сигурни и спокойни какво може да се случи. Нашият сектор беше много ощетен. Докато работехме на терен с много хора обаче, нямахме възможност да направим това, което наши колеги успяха през годините, а именно да разработим стабилна платформа за онлайн поръчки и доставки. За да запазим поне от части бизнеса си се наложи в началото на пандемията да се сблъскаме и с това. Първите дни, дори месец, изкарахме с по една-две поръчки дневно, не беше лесно. После колелото се търкулна, някои от клиентите ни се сетиха за нас и машината заработи с по-високи обороти. Не успяхме да достигнем поръчките, които обикновено правим на място в ресторанта, когато всичко е наред, но поне правехме доставки, които поне отчасти да покрият разходите ни“, споделя още тя, като се надява с отварянето на ресторантите и затоплянето на времето клиентите да се върнат по заведенията и всичко да си тръгне постарому.
Търкулнати чушки
Необходими продукти:
- 2 печени сладки чушки
- 120 г сирене
- 20 г домат
- Зеленчуци за салата – домат, краставица, лист зелена салата
- Подправки – сол и чубрица
- Брашно
За омлета:
- 2 яйца
- 50 мл прясно мляко
Начин на приготвяне:
Сладките чушки предварително се пекат и обелват и осоляват. За плънката се използват 120 г натрошено сирене, комбинирано с 20 г ситно нарязан домат, сол и чубрица. Чушките се пълнят с готовата плънка и се овалват в брашно, след което се запържват до златисто в сгорещена мазнина. На друг котлон се приготвя омлет с 2 яйца и 50 мл прясно мляко, като се оставя по- мек и сочен и след като е готов се накъсва и разпределя върху панираните чушки. Готовия омлет и чушките се сервират с гарнитура от пресни зеленчуци – домати и краставици върху лист зелена залата.
