Петър Величков е един от младите и амбициозни хора в България, които въпреки всички трудности в агробизнеса се справят добре и дават възможности за препитание на хората в селските райони. От 2009 г. той е регистриран като земеделски производител, а от 2012 г. вече работи семейната фирма „Братя Величкови 90“. Земеделието е бизнес, който се предава чрез поколенията от майката и бащата на Петър и неговия брат, а днес вече се включват и младите съпруги. „Баща ми е главният агроном, учил се е от практиката.“, казва Петър. Семейството разчита и на съветите на агроном и експерти по финансиране от Държавен фонд “Земеделие”.
Успешната овцеферма в село Петърница и нейната крехка стопанка
Изкушението „чужбина“
Семейството обработва 300 дка в село Лозен, от които 15 дка са оранжерии. В района вече всички обработваеми земеделски площи са арендувани, а средната цена е около 30 лв./дка. В оранжерията на семейството редуват културите с картофи сорт Агата, зеле Чиърс, домати Матиас и Розова магия. Добивът на декар при картофите е около 4 т./дка, при доматите 15 т/дка, а при зелето между 5 и 10 т./дка. Отглеждат също сладка царевица и планират тази година да разширят площите с нея, като сега изкарват добиви от около 2 000 бройки. Използват 2 камиона, 1 бус, три трактора и още един малък трактор, който помага в оранжериите. Справят се само с двама души на трудови договори и около 15 души на почасови договори. Има специфични дейности, които трябва да бъдат познати на хората, всеки не може да се справи със земеделската работа, според Петър, с когото се запознахме при посещение организирано от ДФ “Земеделие”. „Много трудно се намира работна ръка, хората бягат навън, защото е по-лесно. Ако нямахме този бизнес, със сигурност щях да бъда в чужбина.“, категоричен е младият човек, който е завършил успешно средното си образование и курсове, които са го подготвили за земеделския бизнес.
Много играчи
Близо 2 100 стопани са получили подпомагане по СЕПП за Кампания 2017
Петър сам продава продукцията на стопанството на софийските борси в Слатина и Дружба. Всеки ден пътува със стоката си, а на пазарите се сблъсква с редица предизвикателства. „Клиентите трудно се доверяват да купуват български продукти, защото много прекупвачи мамят в килограмите и качеството. Те застават до нас и продават като производител. Внасят се картофи от Египет на 50 ст/кг.“, обяснява Петър и допълва: „Производителите трябва да се подкрепяме взаимно, да държим цените.“ Търговските вериги биха могли да подкрепят българското производство и поне 60% от предлаганите храни да са български, казва младият човек. Към момента оранжерията работи чрез посредник с няколко чуждестранни вериги за хранителни стоки. Доволни са „горе-долу“, по думите на Петър, а директната продажба на този пазар е „невъзможна“, според него.
По-високи субсидии?
Важно перо в бюджета на фирмата е подпомагането с национални и европейски средства, което през последната година възлиза на около 30 000 лева. Стопанството е одобрено за подпомагане за справяне с миниращия молец. „Кандидатствахме с проект по подмярка 4.1. Нямаме отказ от фонд „Земеделие“, но поради недостиг на финансиране най-вероятно няма да получим одобрение. Бихме искали да купим трактор, за да произвеждаме повече.“, споделя Петър и допълва: „Все още не ни се е налагало да използваме кредити, разчитаме на собствени средства.“
„Малко по-високи субсидии биха ни помогнали, за да можем да се реализираме без притеснения, че трябва да взимаме заеми. Случвало се е да кандидатстваме с проект, но трябва да имаш висше образование, за да подготвиш всички необходими документи.“, посочва младият човек.
Непредвидимите климатични условия са най-трудната част при отглеждането в оранжерии. Полиетиленовите платна често се късат, имат нужда от поддръжка и при тях няма отопление. „Това лято ще подменим голяма част от оранжериите по нов стандарт, за по-лесно проветряване и по-висок добив.“, обяснява Петър. Преценили са, че стъклените оранжерии не са рентабилни за видовете зеленчуци, които отглеждат.
Вижте още:
