Законопроектът за борба с градушките предвижда да се пази 90% или около 90 млн. дка от територията на страната, от които обработваема земя е 36 млн. дка. Това каза пред БНР Ваньо Славеев – изпълнителен директор на Агенцията за борба с градушките.
Той посочи, че в момента Агенцията разполага с 9 командни пункта и 199 ракетни площадки, като пази 17 млн. дка, от които обработваема земя е около 13 млн. дка.
По думите му законът предвижда ракетен и самолетен способ за защита. Досега в България е използван само ракетен способ и то на около 1/3 от обработваемата земя, отбеляза Славеев. Според него и двата способа имат предимства и недостатъци:
„Ракетният е с около 10% по-ефективен, но той притежава други недостатъци. Той е разположен на земята, включва множество точки, големи разходи. Самолетният способ е по-маневрен, може да се отреагира във всяка точка на територията на страната. При него нищо не пада на земята и може да се работи и над градовете. Допълването на предимствата на единия и на другия метод ще доведе до по-надеждна и ефективна защита от градушки“.
Славеев обясни, че границата между двата способа ще е сведена до минимум. Ще бъда оставена 2-3 км буферна зона, за да няма риск да се засекат самолети и ракети.
Асоциацията на зърнопроизводителите приветства идеята за разширяването на защитата, каза Георги Милев от асоциацията. Те обаче имат и множество притеснения:
„Искахме новото държавно предприятие да има разписани реални гаранции за качественото изпълнение на дейността си, което в закона, който е внесен, го няма. Второто е, че единствено финансова тежест е вменена на земеделски производители, които ще трябва да плащат такса. Всички заинтересовани от тази защита би трябвало да бъдат включени в този закон – застрахователи и общини. Този закон трябва да бъде по-справедлив относно финансирането на самото държавно предприятие. Трето – двата способа са с различно ниво на ефективност. Всички земеделци ще плащат една и съща такса при различно ниво на защита, което е несправедливо и нелогично. Четвърто – има сериозен дисбаланс в правата и задълженията на заинтересованите страни. Липсва пропорционална представителност на заинтересованите страни в УС на това предприятие“.
