Отглеждане на бял риган – всичко, което трябва да знаем

Белият риган Origanum vulgare L. ssp. hirtum /Origanum heracleoticum L./ е многогодишно тревисто растение от семейство Устоцветни (Lamiaceae). За разлика от обикновения риган, който има само лечебно действие, белият риган е известен не само в медицината, но се използва масово и като подправка за месни и рибни консерви. Белият риган съдържа етерично масло, дъбилни вещества, каротин, горчиви вещества, витамин С и други. В медицината може да се използва като антисептично и  успокоително средство. Риганът успокоява кашлицата при остър бронхит, използва се при стомашни и чревни заболявания, а също и при нервна възбуда. В народната медицина се прилага при безсъние и газове в червата.

Естествени местонахождения

Технологията за производство на разсад от бял риган сподели специално за «Агрозона» д-р Станко Станев от Института по розата и етеричномаслените култури в Казанлък.

В България белият риган е разпространен в източните скалисти склонове на Родопите, а също в Беласица, Струмската долина и Кресненското дефиле. Култивира се главно в Русенско, Плевенско, Момчилградско и Пловдивско. Растението произхожда от Средиземноморието и се култивира в Гърция, Италия, Испания и други страни от района.

Стойности при добива на свежа надземна маса:

– през първата година, при есенно засаждане могат да се получат 120-180 кг/дка

– през втората година – 400-600 кг/дка

– през третата година – 600-900 кг/дка

– след четвъртата година на отглеждане – 800-1200 кг/дка, като е възможен добив и до 2 т/дка.

При среден рандеман 1:4 се получава суха надземна маса от 100 до 300 кг/дка и етерично масло от 6 до 8 кг/дка в зависимост от процентното му съдържание.

Семенната продуктивност е 8-9 кг/дка. 

Кореновата система е плитко разположена, образува къси, пълзящи, разклонени коренища. Видът има силна разклонителна способност и при култивиране броят на стъблата в една туфа ежегодно нараства достигайки до 150-200 броя през четвъртата година на отглеждане. Плодът е сух, разпадащ се на 4 орехчета. Семената са кафяви или тъмно кафяви, дребни /0,4-0,5 мм/, с абсолютно тегло /1000 броя/ – 0,10 – 0,15 грама.

Различни сортове

Белият риган се отнася към вида Origanum vulgare ssp. hirtum /Link/ Iestwast./ Syn. O. heracleoticum, O. hirtum./. В нашата страна все още няма признат сорт от белия риган, но в следствие на дългогодишна селекционно-подобрителна работа в Института по розата и етеричномаслините култури и Института по ботаника бяха създадени няколко перспективни клона от които един беше предложен за Държавно сортоизпитване в ИАСАС.

Главно предимство на селекционираните клонове е в значително по-високо съдържание на етерично масло в надземната им част по време на цъфтеж. По този показател те превъзхождат отглежданата до този момент популация от 1,5 до 3 пъти. Всички клонове се отличават и с много високо съдържание на карвакрол – над 60 %.

Какви почви обича

Белият риган е сухоустойчиво растение, чувствително към въздушната влажност. Валежите от началото на вегетацията до цъфтежа спомагат за по-доброто развитие на растенията, а по време на самия цъфтеж при тихо, сухо и слънчево време се повишава количеството на етерично масло.

За белия риган са подходящи дълбоките, дренирани, с по-лек механичен състав почви, с южно изложение, богати на хранителни вещества и с рН около 6-8.

При създаване на разсад и засаждане също има определени специфики, които ще опишем в отделна статия.

Борба с плевели, болести и неприятели

Проведените изследвания в Института по розата са показали добри резултати при използване на хербицида “Синбар” в доза 100 г/дка, внесен след пролетното засаждане, преди вегетацията на растенията или при есенно засаждане, внесен преди вегетацията и след обработка на почвата. За борба с всички житни плевели може да се използва “Фузилад форте” в дози от 130 до 200 мл/дка. С по-високата доза се действа срещу многогодишни житни плевелите във фаза 3-5 лист.

Белият риган може да страда от болести като Листни петна (Septoria origanicola All.), Ръжда (Puccinia menthae Pers.), Fusarium oxysporum, F. Solani, Ophiobolus origani, Camarosporium origani, Diplodina origani  и др., които причиняват в различна степен засъхване на туфите, както и алфа мозаичен вирус (AMV).

Най-добрата защита срещу болестите е поддържането на подходящи условия за отглеждане, включително чрез използване на стерилен посадъчен материал, висока  агротехника за добре аерирана среда и избягване на прекомерното поливане.

Сравнително малко неприятели

Ригана има сравнително малко неприятели, но се напада от белокрилки, паяжинообразуващи акари, листни въшки, трипси, миниращи молци и някои листогризещи неприятели, които обикновено не нанасят големи щети в насажденията.

Тъй като риганът се използва основно за директна консумация, борбата с неприятелите трябва да се води превантивно и за предпочитане с биологични средства за борба.

Първа линия на защита е тясно наблюдение на популациите на вредителите. Задълбочено проучване на културите ежеседмично с помощта на жълти и сини лепливи капани ще определи огнищата в най-ранните етапи, когато са най-ефективни за контактни пестициди, като например унищожаване на насекомите с разтвори на меки сапуни, което е един безопасен метод. Сравнително малко известни продукти, подходящи за прилагане на ядливи растения, които са въведени през последните години като Neem-спрейове (например NeemAzal), гъбички (напр. Naturalis-O) и други, могат да бъдат полезни при култивиране на билки /като ригана/, въпреки че те обикновено са по-бавно действащи от контактните спрейове и не може да се осигури ефективен контрол, но ако се прилагат в ранните етапи от възникването на огнищата, техния ефект ще бъде задоволителен. 

Прибирането е ръчно или механизирано

Надземната маса се реколтира ежегодно във фаза масов цъфтеж, чрез изрязване на надземната маса на височина 8-10 см – ръчно или механизирано. Суровината се преработва чрез дестилация или екстракция, като се запазват установените специални изисквания. Сушенето на стръковете /херба/ става при температура до 40 ºС и активно вентилиране.

Преработка на суровината

Етеричното масло, получено от надземната част на растението във фаза масов цъфтеж е с червено-кафяв цвят и с характерен свеж, подправъчен аромат. Представлява интерес като самостоятелен продукт или включено в композиции за хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост, тъй като има силно антимикробно действие. Съдържанието на етерично масло в свежата надземна цъфтяща част варира от 1,0 до 2,5%. Основен компонент на маслото е карвакрол /65-80%/.

Резултатите, получени при проучване динамиката на дестилация показват, че основното количество етерично масло се отделя през първите 15 минути – около 50 % от общото съдържание. Следващите 15 минути добивът нараства с още 23% или след 30 минути от началото на дестилация той е около 75% от цялото количество етерично масло. През следващите интервали от 15 минути количеството на получаваното масло намалява значително – 7-8%. Дестилационният процес може да се счита за завършен когато са добити над 95% от маслото. При белия риган този момент настъпва след 75-80 минути дестилация. Рандеманът е 120-180 кг суровина за 1 кг масло.