Отглеждане на трюфели – всичко, което трябва да знаем

Отглеждане на трюфели и лешници – 5 дка е минимумът за рентабилност на инвестицията

Отглеждането на трюфели на българска почва става популярно през 80-те години, но интересът е повече любителски, отколкото свързан с предприемачеството. През последните години ентусиазмът за отглеждане на скъпите гъби отново набира скорост

Екзотичен бизнес за търпеливи хора

Дейността се основава на научните познания за култивиране, а фиданките заразени с мицел за трюфели се предлагат от италиански предприемачи с опит в търговията с ценните гъби и съпътстващите ги култури.

Успешно земеделие се прави с наука и именно на това залагат италианските предприемачи, които предлагат у нас и в северната ни съседка отвъд Дунава пълно съдействие при развитието на този бизнес, включително при търговска реализация на продукцията. Бизнесът се подпомага по програмите за развитие на селските райони, а у нас не липсват фермери, които очакват да бъде отворена за тях мярката в ПРСР, за да бъдат улеснени в отглеждането на двете култури.

Най-големият разход в специфичния бизнес с трюфели е първоначалната инвестиция в дръвчетата. След това остава редовно да се коси и почиства земята около дръвчетата. В краен случай е необходимо да се пръска на 14 дни при болести.

Култивираният трюфел струва двойно повече в сравнение с горския. От 60 до 120 лв/кг варира стойността на горския трюфел. Трюфелите, включително летния, се изкупуват изцяло на италианския пазар и се използват в преработвателната индустрия. Най-добре на българска земя вирее летният трюфел. Добивът на летен черен трюфел е между 120 кг и 150 кг на хектар.

Tonda Gentile Romana е най-търсеният лешник

Белият трюфел рядко се отглежда в България, но добивът достига 50 кг/ха. Също толкова са и добивите на есенния и пролетния трюфел виреят върху бор, дъб и габър. От 150 евро/кг до 5000 евро/кг варира цената на ароматната гъба, като се започне съответно от летния и се стигне до белия трюфел.

При лешниците производителите залагат на сорта Tonda Gentile Romana, тъй като добивът му е висок и винаги има пазар за тази култура, отбелязва Николета Симон. Реколтата на дръвче е около 30 кг лешник, при 700 дръвчета на декар количеството достига над 1 тон. Цената на лешника варира от 3 евро за килограм небелен лешник до 7 евро за чистата ядка.

Трябва постоянство

Този бизнес изисква много търпение, тъй като нещата не се случват от днес за утре. “Съветвам моите клиенти, които имат повече свободни пари, да заложат на тези култури. Трябва да се има предвид, че не може човек да започне да се занимава с отглеждане на фиданки и да ги остави на произвола. Те имат нужда от грижи.” Това каза за „Агрозона“ Николета Симон, представител на италианска фирма за микоризирани фиданки “трюфели”.

Печалбата е до 25 хил. евро на година

Все повече нараства интересът към култивирано отглеждане на фиданки от лешник, чиито трюфели са заразени с мицела на трюфел. В България по-големи площи с микоризирани фиданки има в Силистра, Нова Загора, Тутракан. Насадени са преди около 2 години и все още не дават реколта. Инвестицията в насажденията може да стигне 17 хил. евро, а възвращаемостта достига 25 хил. евро на година, по думите на Николета Симон.

През петата година от засаждането на дръвчетата можем да очакваме да получим първите черни трюфели. Още през третата година от засаждането на лешника има плодове, а през седмата година добивите са около 4 кг, достигат до 30 кг към десетата година.

Каква е цената?

Цената на белия трюфел е най-висока и гъбата обича да вирее в близост до дъб. По-малко натежават на джоба на потребителя черните трюфели – зимният и летният са по-евтини, но може да се комбинират с култури, които носят допълнителни доходи.

Европейското законодателство в областта предвижда процентът микориза да е над 35%. На пазара има растенията със 70% – 80% микориза, поради което стойността им е по-висока, докато растения предлагани на цени от 8-12 евро/бр. са с нисък и недостатъчен процент микориза, по думите на Николета Симон. Тя работи с университета Тусчия – Витербо, където целият процес свързан с образуването на спорите се наблюдава от инжектирането на сертифицираните спори до контрола и определянето на процента на микоризата.

Специфики

В Румъния поне от 4 години се отглеждат заразени с трюфелни спори фиданки. Деликатесните гъби, произвеждани в северната ни съседка, се изнасят за Италия, където една част се реализира в прясно състояние на местния пазар, а друга се преработва в различни продукти като зехтин, гъби в марината, пастет и др. В много румънски ресторанти гъбите се търсят и това е трайна тенденция, която се очаква да се запази и в бъдеще.

Фиданки заразени с трюфели

Отглеждане на трюфели – това е бизнес подходящ за търпеливи и предприемчиви хора, които мислят за далеч напред в бъдещето. Рентабилността тук идва на петата година. Безспорно улеснение е фактът, че дръвчетата, заразени с мицела на трюфел, не изискват сложна и скъпа грижа. „Тази култура е за търпеливи хора. Изисква се еднократна инвестиция, а след това печалбата се реализира в продължение на 30-40 години.“, според Николета Симон от дружеството Il Tartufo Alba SRL.

Добри пазари

Значителни площи с микоризирани фиданки у нас има в Тутракан, Нова Загора и Силистра. Насадени са преди около 2 години и все още не дават реколта. Инвестицията в насажденията може да стигне 17 хил. евро, а възвръщаемостта е 25 хил. евро на година.

Близо 10 000 души в България се препитават със събиране на диворастящи трюфели, сочат неофициалните данни. Най-подходящите месеци за търсене у нас са летните юни, юли и август, а най-богати естествени находища на ароматната гъба имаме в Лудогорието и Шуменското плато. Дървесните видове, около които виреят най-много трюфели, са дъб, липа, бор, габър и топола.

Ловът на трюфели в Италия е традиция през последните 160 години. Страната на ботуша е най-големият търговец на трюфели в света. Занаятът може да донесе между 20 000 и 40 000 евро на година, като тази печалба е възможна и у нас, смятат експерти.

При лова на ароматната, ценна гъба може да бъде полезна всяка порода куче с по-остро обоняние. Някои ловци използват и прасета, но те са по-малко предпочитани, тъй като за тях трюфелът също е вкусотия.

Подходяща компания

Няколко вида дръвчета може успешно да се комбинират с трюфели. Най-добрият избор е дъбът. Мнението на експертите е, че дори да се създаде плантация от лешници или орехи, добре е в нея да има и дъб. Други дръвчета, благоприятстващи отглеждането на високо качествени трюфели са топола, леска, габър, бреза, кедър.

Търпение и още търпение…

Началото в отглеждането на трюфели е изследването на качеството на почвата, където е планирано да бъдат разположени насажденията. Пръстта трябва да бъде от Ph 6, както повечето почви у нас, до Ph 8, каквито почви рядко се намират в България. От това в голяма степен зависи какъв вид трюфел ще бъде засаден – летен черен, бял или черен зимен. Специфичното пир белия трюфел е, че не може да се отглежда с лешник, а само с габър, дъб или бор.

Лешникът има издръжливост до -30 градуса. Двете култури имат нужда от обилно напояване, но не от ВиК, защото хлорираната вода унищожава микоризата, а от естествен водоизточник. Грижите за фиданките са свързани с необходимостта от поддръжка на тревата около тях, която до 3-та годна трябва редовно да се окосява. След 3-та година се прави резитба.

Технология за отглеждане на трюфели

Всеки може да отглежда култивирано трюфели. Всичко, което ви е необходимо е подходящ климат, почва и дърво, което е добре благоразположено към гъбите.

1. Климат. Желателно е да се съобразите с климата не толкова за трюфела, колкото за дървото (дъб или лещник). Континенталният климат с желана лятна температура е 22 градуса. Надморска височина до 1 500 м. е съвместима с култивирането.
2. Терен. Подходящи са карстови почви от pH 7 до pH 8,5. Препоръчителни са наклонени терени и дерета в близост до водни басейни като реки или езера. Почвата трябва да бъде рохкава или глинесто-пясъчлива, в които няма глина, т.е. почвата да пропуска вода. Осигурете чиста вода за напояването, което е препоръчително да бъде капково. Теренът трябва да е добре огрят от слънцето и обветрян. Изложението: южно, западно, югоизточно или югозападно. Не допускайте във водата или над самите дръвчета да попадне химия.
3. Проверка на почвата. Проверете почвата с 10 % разтвор на солна киселина като капнете една-две капки върху почвата; първо на повърхностния слой, а след това и на 15 до 20 см. дълбочина. Ако незабавно се появят мехурчета, значи почвеното ниво на рН е най-малко 7 и се намирате на правилния терен. След това си набавете 1 кг почва от 0 до 20 см. дълбочина. За плоюи от 1 до 5-6 дка са достатъчни 2-3 проби.
4. Как да подготвим почвата:
   • Необходимо е почвата да е пясъчно-глинена и същевременно с това богата на полезни минерали за целта. Това са калций, желязо, азот и сяра
   • Оплодете грунда с хумус
   • Разхлабете земята, като я почистите от ненужни елементи като плевели и камнъни
   • На избраното място не трябва да има друг мицел, те ще се конкурират помежду си.
   • Нивата на pH в почвата трябва да бъдат минимум 7,5
5. Инфектиране
   • Подходящите дървета за инфекцията са обикновеният лешник и дъбът, които са често срещани у нас. За инфекцията са по-подходящи издънките на дървото, отколкото младият разсад. Заедно с тях ще се развие и микоризата.
   • Микоризираните дръвчета имат предимството, че много по-лесно се прихващат, тъй като корените им се намират в  торфено-минерален субстрат.
6. Засаждане
   • Есента е най-подходящият сезон – от октомври до декември, в зависимост от района, в който се намирате. Но дори и да ги засадите в късна пролет, в хладните или облачни и дъждовни дни до края на юни имаме напълно реално 100 процентно прихващане. Сполучливото развитие се дължи на микоризата в корените им
   • Най-малко от осем месеца до година са необходими за производството на дръвчетата
7. Грижа

• Първите две години след засаждането е необходимо да се запази стерилността на обекта. За това е необходимо да се борим с плевелите. Невъзможно е да се допусне появата на основните вредители – зайци и прасета, както и опасни насекоми за гъби – бодливи и черни хлебарки.Как да разберем, че трюфелите са узрели
  • На мястото се появява рояк мухи;
  • Земята над зрялата гъбичка е набъбнала;
  • Тревата на това място започва да съхне
  • Извадете трюфелите ръчно с малка шпатула.