Присъединяването на България към ЕС през 2007 г. води до въвеждането на Общата селскостопанска политика на Общността, което променя начините и възможностите за правене на национална аграрна политика. Членството в Съюза е свързано с отказване от определен национален суверенитет, в името на една по-големи и мащабни цели изповядвани от ЕС, което се съпровожда същевременно и с възползване от ползите, които ОСП дава на отделните страни.
Еволюция и промени в ОСП
Еволюционно ОСП е претърпяла значително развитие за последните 54 години от нейното въвеждане през 1962, като причините за промените са свързани, както с вътрешна необходимост за справяне с предизвикателства и проблеми, както и продиктувани от външната среда, заради конкуренцията и участието на ЕС в транснационалните структури на Световната търговска организация и натиска върху ЕС да намали подкрепата за сектора.
Най-общо периодите на развитие на ОСП могат да бъдат разделени на 3 етапа, като всеки един от тях се характеризира, както с причини за настъпването на промени и реформи, но така и с отговор на възникналите предизвикателства.
От основаването си през 1962 до почти края на 80-те години основната цел на ОСП е да гарантира продоволствената сигурност на Съюза, гарантирайки производството и достъпни цени за потребителите. Тази цел е много добре постигната, като избраните инструменти за подкрепа на производство чрез субсидии, интервенционните мерки и експортните мита дават голям тласък на производството в ЕС. За пример, производството на мляко в ЕС-9 между 1970 и 1985 година нараства с 37%, а за сравнение от тогава до 2014 година се покачва с 10%. При говеждото месо, нарастването за същия период е съответно 33% между 1970-1986 г., а от 1986 до 2014 г., производството дори намалява в ЕС-9 с 27. Възходящото и силно нарастване на производството в Общността през този период води до необходимост от сериозни разходи за провеждане на тази политика, като разходите за ОСП достигат до 70% от общия бюджет. Стремежът за увеличаване на производството от производителите заради възможността да генерират приходи от субсидии довеждат до спад в цените и трупането на излишъци, като намирането на външни пазари за тези излишъци налага използването на експортни субсидии, което създава не само дъмпинг на тези пазари, но и унищожава местните производители.
Системата от инструменти на ОСП по това време дава впечатляващи резултати върху производството, но започва да страда от производствено хипертрофиране, което се отразява на бюджетните разходи. От средата на 80-те години започват и първите мерки за контрол на производството, като се въвеждат квоти – мляко, захар, а от 1992 се полагат основите на една нова цел на ОСП, която се измества от стимулиране на производството и се ориентира към постигане на по-висока устойчивост и по-високи задължения за фермерите за опазване на околната среда. Появяват се първите структурни мерки, които да подкрепят инвестициите в стопанствата и хранителната индустрия, като стремежът е да се измести фокуса от производството към качеството на продукцията.
Този своеобразен втори етап от развитието на ОСП естествено предполага и въведените промени след 2004 г, което може да се предели като третия етап на ОСП. 
ЕС се опитва да започне изграждането на една нова икономика, икономика стъпила на знанието на иновациите на зелените технологии и ОСП трябваше да се впише в тези нови приоритети. От 2004 година, ОСП почти напълно слага край на връзката между производството и субсидирането, като подпомагането се измества от производство към стопанство, а при новите страни членки, поради липса на референтен период се въвежда единно плащане на площ, известно като СЕПП. Новата парадигма на ОСП е, че се подкрепят доходите на земеделските производители и това става чрез необвързано подпомагане на стопанство и единица площ.
Именно тези промени и пренастройването на системата на подпомагане на ОСП могат да се окажат голяма грешка, която е коствала на ЕС време, ресурси и пропуснати възможности. Необвързаната подкрепа с производството се оказва необвързана и с доходите и необвързана с реалните икономически процеси, която вече повече от 10 години не показва, какво реално постига и на каква цена. Икономически ирационално е да се разпределят над 40 млрд евро годишно, като директни плащания по начин, който не е обвързан нито с производство, нито с доходи, нито с някакви други рационални критерии и показатели. Оттам идва и голямата опасност пред европейското земеделие, което в последните вече 10-15 години изостава, губи позиции и става все по-неконкурентоспособно на фона на останалия свят. ОСП не отчита някои основни явления, които се случват в света през последните 30 години, а именно – увеличаване на населението на планетата, нарастване на доходите, увеличаващото се търсене на храни и засилване на световната конкуренция.
Световното търсене на храни и земеделието
Население на планетата непрекъснато расте, като само между 1970 и 1980 год. набъбва с 30%, след което се наблюдава известно забавяне и годишно нарастването е с повече от 1%. Населението на света вече надминава 7,2 млрд. души. Доходите, които са другият важен фактор детерминиращ търсенето на храни също бележат осезаем скок. Световният брутен национален доход на човек нараства за периода 1970 и 2014 год. над 13 пъти. Между началото на 90-те и 2014 год., БНД в света на човек от населението се увеличава с почти 2,5 пъти.
Очаква се до 2050 год. населението на планетата да достигне 9,1 млрд души, което ще изисква увеличение на производството на храни със 70% в сравнение с това през 2005 год. Същевременно, цените на храните по данни на ФАО се увеличават за периода 1970-2014 год. с повече от 5 пъти, като от началото на 90-те години до 2014, цените на храните се увеличават над 2 пъти.
Слабостите на ОСП и българският им прочит
ЕС от началото на новото хилядолетие избра път на развитие на ОСП, който направи тази политика откъсната от реалностите и разминаваща се с появилите се реалности и предизвикателства. Цените на храните в световен мащаб от средата на хилядолетие започнаха рязко да се увеличават, аграрното производство в ЕС се забави, а на места и смени посоката си, цените на производителите станаха все по-волатилни, а при разпределението на субсидиите се стигна до огромни диспропорции. Необвързаното подпомагане не взема предвид нито разходите за производство, нито доходите на стопанствата, дори не се изисква да се произвежда, а само да се поддържа земята в добро екологично състояние, а за това се плаща толкова, колкото и ако произвеждаш, в смисъл без да се отчетат разходите за тези практики, което приучва фермерите в рентиерно чакане.
Тази противоречива политика на ОСП се усилва в нашите вътрешни условия, причинено от структурните слабости на нашата икономика и различните нужди пред родното земеделие. България има нужда да стабилизира и да балансира земеделското си производство и да направи отрасъла по-конкурентоспособен, а това означава да произвежда на добри цени с добро качество. На фона на растящата публична подкрепа се вижда, че добавената стойност в земеделието за периода от 2006 до 2015 година се променя с едва 5%. Сумата на директните плащания, която се разпределя неравномерно, т.е. отива в стопанства получаващи над средното плащане, достига 430 млн.евро от 580 млн. евро през 2014 г. Сериозен процент от земите които се заявяват в Разплащателна агенция са мери и пасища, които не се поддържат чрез пашуване, а се почистват по начин, който меко казано е спорен на добрите екологични практики и за това се плаща толкова, колкото и да отглеждаш домати, пшеница или ливадно сено.
Несправянето с изброените предизвикателства пред ОСП изправят тази политика пред нуждата от промени. Двадесет години по късно, през септември 2016 г. в Корк (Ирландия) отново се загатна, че трябва да се търсят реформи, които основно да засегнат директните плащания. Предвижда се чувствителното редуциране на тези плащания и заместването им с финансови инструменти (управление на риска, кредитни линии, застраховане и др.). Това вероятно не е голяма новина за много специалисти и беше доста очаквано. Големите въпроси обаче предстоят, а те се крият в детайлите, които тепърва ще изкристализират. ЕС трябва да се върне към рационалността, което означава да свърже подпомагането с конкретни резултати, както и да има симетрия между стимулите, които се дават и резултатите, които се постигат. Не трябва да се забравя, че въпреки многото недостатъци, директните плащания имаха едно безспорно предимство, а именно ниските транзакционни разходи за тяхното придобиване и когато се предлагат и разработват промените трябва да се оцени и цената това да се случи, за да се запази ефективността на политиката. За всички нас е важно ЕС да вземе най-добрите и правилни решения за бъдещето на ОСП, от това зависи бъдещето на отрасъла, а ние вероятно също можем да допринесем, като защитим националните си интереси, а след това и като разумно развием националното й приложение.
Фиг. 1 Индекс на изменение на производството на свинско месо, 1970 г. = 1
Източник: Евростат и ФАО
