Безспорно има интерес от страна на младите хора да изучават земеделски специалности в Икономически университет – Варна. Той се засилва особено след 2007 г., когато започна да се говори за политиката, свързана с развитието на селските райони, и за възможностите за аграрен бизнес за млади стопани. Това каза за „Агрозона“ доц. Мария Станимирова, ръководител на катедра „Аграрна икономика“ в учебното заведение.
„В Икономическия университет се обучават студенти в професионално направление Икономика като специалността е Аграрен бизнес“, каза доц. Станимирова. Освен икономически дисциплини, се изучават и такива с технологична насоченост, както и управление на проекти, аграрна политика, проучвания и инвестиции в земеделието и селските райони.
ПРСР не подпомага аграрната икономика
Аграрната специалност във Варненския Икономически университет съществува от 1990 г., но след влизането ни в Европейския съюз младите хора са започнали преимуществено да я избират на свое първо желание. Програмният период 2014-2020 дава възможноост висшите учебни заведения да участват като бенефициенти по някои от мерките по ПРСР, свързани с консултации и трансфер на нови знания. Подпомагането обаче не е насочено към икономиката. „Без да умаловажавам значението на другите направления, според мен по-сериозно внимание трябва да се обърне на обучението по икономика с познание в областта на селското стопанство.“, казва доц. Станимирова и посочва, че управлението на проекти изисква много предприемачески умения и знания, свързани с анализа на пазари.
Постоянен интерес
Постоянен е интересът в аграрната специалност тази година спрямо миналата година. Относно твърденията, че спада успехът, с който влизат студентите във ВУЗ-овете, доц. Станимирова посочи, че това не се наблюдава в Икономическия университет. През новата учебна година аграрен бизнес със сигурност ще учи една група в бакалавърска степен и една или повече от една в магистърска степен. Средно групите са от по 30 души, но за да се разпределят в 2 групи, студентите трябва да са поне 40. Има много висши училища, в които, ако субсидията е по-висока, се обучават групи с малко студенти, но в Икономическия университет във Варна заради по-ниската субсидия в професионалното направление Икономика, групите винаги са били големи, посочи преподавателят. „Аз смятам, че има логика субсидията да се повишава, а броят обучавани да се редуцира, но при всички случаи в икономика, администрация и управление не е нормално субсидията да е най-ниска в сравнение с останалите професионални направления. Обаче трябва да има и целенасочена подкрепа за обучението в областта на аграрната икономика.“, коментира доц. Станимирова. Тя обяснява, че това обучение наистина е специфично – балансира се между двете направления – икономика и селско стопанство.
„Учениците трябва да си дават сметка за ползите от
завършване на висше образование“
Част от студентите, които записват Аграрен бизнес в Икономическия университет, надграждат обучението си в областта на селското стопанство, което вече са получили в специализирани гимназии. Това обаче не са преобладаващата част от студентите, посочи ръководителят на катедра „Аграрна икономика“. Завършилите профилирани гимназии в по-голяма степен се насочват към чисто аграрните висши училища. Доц. Мария Станимирова сподели наблюденията си, че в средните училища се изучават голям брой дисциплини. „Те до голяма степен покриват учебните планове дори на висшите училища, без значение дали говорим за направление икономика или другите професионални направления. В резултат може би не се вижда ясно от страна на учениците надграждането, което ще получат във висшето училище. Възможно е те да мислят, че са достатъчно подготвени за пазара на труда, но аз смятам, че всяка една степен надгражда със съответните знания и умения и учениците трябва да си дават сметка за ползите от завършване на висше образование.“
Средно и висше – ръка за ръка
Като друг проблем в средните училища, специализирани в селско стопанство, доц. Мария Станимирова, посочва, че те все повече се насочват към туризъм. Връзката с висшите учебни заведения също е възможност, която може по-активно да се използва – съвместни дейности между средните и висшите училища. Варненският Икономически университет си сътрудничи активно със средните училища, включително професионалните гимназии по селско стопанство, за да подпомогне кариерното ориентиране на бъдещи студенти.
„Подготовката на студентите, завършили профилирани в земеделието гимназии не е ниска, просто те са по-добре подготвени по технологични и други специализирани дисциплини. При нас във всяка една дисциплина заради по-ниската аудиторна заетост, но по-високата извънаудиторна, се правят практически посещения и в практиката тези ученици са доста добре подготвени.“, коментира доц. Станимирова.
Английският – задължителен за успешна реализация
По думите на специалиста за развитието на успешен агро бизнес са необходими знания по чужд език. В Икономическия университет задължително се изучава западен език до втори курс и факултативно втори. Фокусът е върху английски, но студентите, които вече са го овладели, могат да изберат друг западен или руски език. „Успешното развитие на млад човек, завършил аграрен бизнес, и не говорим само за реализация в мултинационална компания, изисква английски език.“, обърна внимание доц. Станимирова.
Индивидуалната работа с всеки студент е важна за неговото образование в условията на съвременната реалност, стана ясно от думите на преподавателя. „Това, което мисля, че тепърва навлиза в другите висши училища, но при нас работи от няколко години, е тюторна система“. С всяка група и с всеки студент се работи отделно като целта е да се подкрепи студентът още от постъпването му в университета и да се подпомогне напредъкът му.
За да е максимално адекватен учебният процес в технологичното време, в което живеем, обучението във ВУЗ-а е дигитализирано – както в дистанционна, така и в редовна форма.
Бърза реализация
Завършилите Аграрен бизнес се реализират много бързо на пазара на труда, категорична е преподавателката. Това са хора, които намират работа основно в аграрната сфера – земеделски компании, стартиране на собствен бизнес, общински служби и областни дирекции „Земеделие“ , Държавен фонд „Земеделие“, браншови организации. „Има търсене, особено на хора с високи езикови възможности и компютръни познания, наред с всичко останало“, каза доц. Станимирова.
За да бъдат улеснени студентите в откриването на възможности за работа по специалността, университетът поддържа онлайн платформа за партньорство с бизнеса. През платформата компания, която търси кадри, може да подаде предложението си за работа, а студентите от своя страна, да кандидатстват отново през платформата.
Аудиторната заетост във ВУЗ-а е сведена до абсолютния нормативен минимум от 2200 часа, а цялата останала ангажираност на обучаващите се е по посока на практиката. „Това е нещо, по което трябва много активно да се работи във висшите училища – съвместни програми, обучения от страна на лектори от практиката, но и ние самите да работим активно като консултанти по различни проекти…“, коментира доцентът.
Специалистът вижда потенциал за работа и в друга посока: „Като възможност, която все още не е нормативно допустима според нашето национално законодателство, виждам обучение в бакалавърска степен с продължителност от три учебни години, а не както е в момента от четири, което ще позволи реална специализация в конкретна бизнес организация през четвъртата година. Това е успешна практика в много държави в западна Европа и Великобритания.“
