Общото потребление на пшеница през 2014/2015 ще е с около 13% по-малко от предходната година

Златко Златков
Златко Златков
8 Минути

По оперативни данни на Националната служба по зърното (НСЗ), общият внос на пшеница (включващ пшеница и преобразувано в пшеница брашно) в страната за периода 01.07.2014 – 03.10.2014 г. е в размер на 10,3 хил. тона, в т. ч. 7,4 хил. тона пшеница и 2,9 хил. тона – преобразувано в пшеница брашно (при рандеман 72%), доставени изцяло от държави-членки на ЕС. Спрямо същия период на предходната година, общото количество нараства с 58%, като доставките на пшеница се увеличават над два пъти, докато тези на брашно намаляват с 4%. Данните са публикувани в Ситуационно-перспективен анализ на пшеница и ечемик за пазарната 2014/15 година, публикуван на сайта на Министерство на земеделието и храните (МЗХ).

Въпреки наблюдаваното увеличение през първите няколко месеца на настоящата маркетингова година, като цяло вносът остава сравнително нисък. Очаква се общият внос на пшеница за цялата 2014/15 пазарна година да бъде около или малко над нивото от предходната година, като достигне около 35 – 40 хил. тона.

По данни на НСИ, през изтеклата 2013/14 маркетингова година общият внос на пшеница е в размер на 35,2 хил. тона, от които 20,3 хил. тона – пшеница и 14,9 хил. тона – преобразувано в пшеница брашно. Общото количество е с 51% по-малко спрямо предходната 2012/13 година, когато бе отчетен по-висок от традиционния внос на брашно от твърда пшеница, поради редуцираното производство на твърда пшеница в страната от съответната реколта.

Над 99% от доставките на пшеница през пазарната 2013/14 година са реализирани от държави-членки на ЕС – общо 20,2 хил. тона, основно от Австрия (10,5 хил. тона) и Унгария (3,9 хил. тона). Вносът на брашно (от пшеница и от смес от пшеница и ръж) през годината също е почти изцяло от ЕС (10,6 хил. тона), като най-съществено количество е доставено от Гърция (8,9 хил. тона).

Общото потребление на пшеница (семена, изхранване на населението, фураж и износ) през пазарната 2014/15 година се прогнозира да бъде в размер на 4 871 хил. тона – с около 13% по-малко в сравнение с предходната година, поради очакванията за намаление на износа.

Употребата за семена за реколта 2015 се предвижда да се задържи близко до нивата от предходните две години – около 320 хил. тона.

Под формата на брашно и хляб, през маркетинговата 2014/15 година се прогнозира да бъдат употребени около 940 хил. тона пшеница. Тази оценка се базира на данните на НСИ за потреблението на хляб, тестени изделия и брашно на лице от домакинствата и за населението в страната.

По предварителни разчети на дирекция „Животновъдство” на МЗХ, през пазарната 2014/15 за изхранване на животните се предвижда да бъдат употребени общо около 1 527 хил. тона зърно, в т. ч. около 611 хил. тона пшеница. Тези разчети не отчитат евентуална промяна на броя на животните през годината.

По оперативни данни на НСЗ, през първите три месеца на пазарната 2014/15 г. извън страната са реализирани 1 397 хил. тона пшеница и 12,3 хил. тона преизчислено в пшеница брашно. Формираният общ износ на пшеница за периода е в размер на 1 409,3 хил. тона – с около 29% по-малко спрямо същия период на предходната 2013/14 година, през която като цяло бе отчетен рекордно висок износ за страната. По-бавният темп на износ през настоящата година се дължи на относително по-ниското вътрешно предлагане спрямо предходната година, в съчетание с изчакване на българските търговци на евентуално покачване на цените на пшеницата, след понижението на международните котировки през последните месеци, поради перспективите за увеличение на световното производство и нарасналия експортен потенциал на основни страни-износителки и конкуренти от Черноморския регион като Русия и Украйна. Допълнително влияние оказва и въведената в началото на 2014 г. квота за безмитен внос в ЕС на 950 хил. тона пшеница и брашно от Украйна, с период на действие до 31.10.2014 г., водеща до засилване на конкуренцията на традиционните пазари на българска пшеница в ЕС.

Отчитайки наличностите в страната и развитието на световните пазари до момента, до края на маркетинговата 2014/15 година се очаква експортът на пшеница от България да достигне около 3 млн. тона.

От целия износ на пшеница през първите три месеца на пазарната 2014/15 година, около 70% (974 хил. тона) са насочени за държави-членки на ЕС. Спрямо същия период на предходната година се регистрира спад на пратките за Съюза с 37%, докато износът за трети страни нараства с 1%, до 423 хил. тона.

През първите три месеца на стопанската 2014/15 г. износът на брашно се увеличава с около 17% на годишна база, достигайки до 8 918 тона (равняващи се на 12 386 тона пшеница), почти изцяло насочени за ЕС.

По данни на НСИ, през изминалата 2013/14 маркетингова година са изнесени общо 3 714 хил. тона пшеница, вкл. преизчислено в пшеница брашно, което е с 32% повече спрямо предходната година. Фактори, допринесли за този рекордно висок износ за последните петнадесет години, са увеличеното производство от реколта ‘2013 в България, доброто качество на пшеницата и високото търсене на световните пазари. Износът на пшеница е в размер на 3 658,4 хил. тона – с около 34% повече на годишна база, а този на преизчислено в пшеница брашно – 55,6 хил. тона – с 22% по-малко.

Близо 65% от експорта на пшеница през пазарната 2013/14 година е насочен за ЕС (общо 2 359,7 хил. тона), основно за Испания (941,6 хил. тона), Италия (427,1 хил. тона), Румъния (411,7 хил. тона) и Гърция (337 хил. тона). За трети страни са изнесени 1 298,8 хил. тона, като основни дестинации са Либия (320,1 хил. тона), Сирия (289,7 хил. тона) и Южна Корея (229,4 хил. тона). Стойността на износа на пшеница за годината е 901,8 млн. щ. д., при средна цена от 246 щ. д./тон.

Износът на брашно през изтеклата 2013/14 маркетингова година е насочен почти изцяло за страните от ЕС – 39,4 хил. тона или над 98% от целия износ. Средногодишната експортна цена на брашното е 429 щ. д./тон.

Златко Златков администрира agrozona.bg между 2012 и 2015 година. В неговия профил ще откриете някои публикации на нашите автори в този период сред които Светлана Трифоновска, Марта Йонкова, Анета Стефанова, Диляна Хараланова, Лилия Александрова, Петър Лазов, Георги Джендов и други

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама