Необходима е промяна в определените минимални добиви по схемите за обвързано подпомагане на плодове и зеленчуци, сочи доклад на зам.-министър Цветан Димитров към проект за изменение на Наредбата за прилагане на директните плащания. Приложимите към момента минимални добиви като критерий за допустимост на плащането по схемите са в пъти по-ниски от средните добиви, определени по технологични карти, гласи докладът. В текста се посочва още, че определените минимални добиви не отразяват реалното производство на плодове и зеленчуци и не са подходящ инструмент за постигане на целите на подкрепата, обвързана с производството. Законово определените минимални добиви не допринасят в достатъчна степен за излизане на производството „на светло“, посочва в доклада си зам.-министърът.
Анализът на икономически резултати относно плодовете и обвързаната
подкрепа за 2015 г. показва, че участието на обвързаната подкрепа в направените
разходи по технологична карта е най-голямо при орехите – почти 70%, след това е
десертното грозде с 43,07%, следвано от сливите с 32,19 %, сочи докладът.
Най-съществен брутен марж и съответно нетен доход е отчетен при малини, ягоди, орехи, ябълки, круши, което определя дела на обвързаната подкрепа при тези култури спрямо нетния им доход като най-нисък, става ясно от доклада.
Що се отнася до дела на обвързаната подкрепа в разходите за производство
на първо място се нареждат градинският зелен грах и тиквите. При тях стойността
на разходите е по-ниска от размера на обвързаната подкрепа като възлиза съответно на 128% и 101%. С повече от 50% дял на субсидиите от обвързаната подкрепа са разходите при
зеления фасул – 61%, значителни са разходите и при пъпешите – 41%, зелето – 34% и дините – 30%.
Докладът на зам.-министър Цветан Димитров посочва, че най-голямо участие на обвързаната подкрепа във формирания нетен доход има при кромида – 69%, патладжана – 66%, дините – 62%, и тиквите – 42 %.
В сектора на зеленчуците и оранжерийното производство за 2015 г. с най-големи технологични разходи са краставиците и доматите, които се отглеждат в отопляеми оранжерии. Единствено разходите за отопление при тях са около 60%. В допълнение, по-дългият вегетационен период при доматите води до по-големи разходи. Ето защо производството на оранжерийни домати с използване на отопление е рисково при ниска цена на производител. Логично е и при двете култури делът на обвързаната подкрепа в разходите да е най-нисък.
