„Древното жито на фараоните“, „Последната храна на Исус“, „Хлябът на траките“ всички тези наименования носи той – лимецът. Зърнената култура е била добре позната още на тракийските племена. Той е най-древното жито, останки от него са намерени в гробници на траки и египетски пирамиди.
Прадядото на житото
Лимецът е вид пшеница. Негови разновидности са еднозърнестия лимец (Triticum monococcum), използван от древните траки и двузърнест лимец (Triticum dicoccum), който е добре познат у нас сега. Двузърнестата култура се отнася към дивите видове пшеница, макар че може да бъде „опитомен“. Той се появява още в годините на мезолит-неолит. Страните, в които се култивира двузърнест лимец са Италия и Средиземноморските земи, както и районите на Южен Кавказ и Татарстан.
От друга страна е едрозърнестият лимец, който също може да бъде див или домашен сорт. Култивираните растения се различава от дивите по това, че семената са по-големи и класовете остават цели при съзряването. Доказано е, че едрозърнестият лимец е най-ранно култивираната форма на пшеница. Зърна див лимец са открити в разкопки, датиращи от палеолита в района на Близкия изток, известен като Плодородния полумесец. Смята се, че
лимецът първо е култивиран близо до Каражадаг – област в югоизточна Турция. През Бронзовата епоха отглеждането му намалява. Той се превръща в забравено растение, отглеждано без стопанско значение. Преди отново да се завърне на сцената, той се е използвал за производство на булгур и като фураж за селскостопанските животни. Днес лимецът е една от водещите храни, озаглавяващ новото време, био храната, здравословното хранене. Той е едно от доказателствата, че стремглаво човечеството се завръща назад, към чистата и питателна храна.
Ползите за организма
Лимецът е верен помощник в доброто храносмилане. Това е така, тъй като той има високо съдържание на фибри. Диетичните фибри спомагат на храната да преминава по-лесно през храносмилателния тракт. Препоръчителен е при подуване на стомаха, спазми и язви. Лимецът съдържа най-много диетични влакна от всички сортове пшеница.
Същите тези благодатни фибри имат влияние и върху нивата на 
холестерола. Житната култура спомага за „отстраняването“ му. Лимецът има високи нива на желязо и мед, те спомагат за доброто кръвообращение. Чрез повишаване на тези два елемента в тялото на човек се повишава имунитета, подпомага се метаболизма и с увеличава енергията на тялото. Хора с анемия е добре да приемат лимец именно зареди високото съдържание на желязо.
Фибрите в лимеца влизат и в борба с диабета, като разграждат простите захари и въглехидрати и ги превръща в глюкоза. Чрез регулиране на отделянето на инсулин и глюкоза в организма, лимецът помага за контрол над диабета. Той е ефективен както при вече заболелите от диабет, така и при превенция.
Хранителна стойност
В 100 гр. суров лимец има: сурови влакнини (2,2 г), белтъчно съържание (12 г), мед (1 г), цинк (5 мг), магнезий (144 мг), манган (7 мг), желязо (4,5 мг), калий (295 мг), калций (58 мг), фосфор (453 мг), протеин (21% от дневния ви препоръчителен прием) и диетични фибри. Лимецът съдържа още селен, ниацин, тиамин, витамин В6 и фолиева киселина.
Станислава Стойкова
