Очаква се до 2022 година общият размер на площите със зърнени и маслодайни култури да не надвишава 2,85 млн. ха. За сравнение през 2013 г. е постигнат връх с почти 3 млн. ха, през следващите години тези площи са по-малко като миналата година например са възлизали на 2,75 млн. ха, сочи анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство. В него се посочва още, че пиковата стойност от 3 млн. ха е трудно достижима в настоящите условия заради задържане на цените, силна конкуренция на пазара на зърнени и маслодайни култури от Изток и прилагане на схеми за подпомагане, които поставят ограничения върху обработваемите земи като екологично-насочени площи. Заради фактори като високи преходни запаси и ежегодни стабилни и високи реколти, които водят до сравнително ниски световни цени, не се предвижда увеличаване на площите.
Съществено понижаване на площите със зърнени е маслодайни също не се предвижда, тъй като тези култури нямат алтернатива.
Анализаторите предвиждат ниска еластичност на доходността и възвращаемостта от произ-
водството към общите площи със зърнени и маслодайни култури, което влияе при вътрешното разпределение на площите между основните култури. Не се очакват обаче резки промени в площите на отделните култури и на съотношенията между тях.
От САРА посочват, че се предвижда да бъде възстановен интересът към отглеждане на рапица като за периода 2017-2022 се очаква да с нея да са заети по 182 хил. ха. годишно. Такава тенденция очакват анализаторите и при слънчогледа, като средният размер на реколтираните площи за периода 2017-2022 е 823 хил. ха, като тези площи са близо до средния размер на реколтираните площи за периода 2014-2016.
През следващите 5 години прогнозата е земите, засети с пшеница да се запазят около 1,18 млн.ха годишно, като не се очаква намаление на размера на реколтираните площи. Увеличение се предвижда при царевицата – през 2016 година са реколтирани 407 хил. ха, а през следващите пет години площите вероятно ще се увеличат до средно 455 хил.ха, като през 2022 година ще са 476 хил. ха, най-вече ако се развие напояването. Увеличените площи с царевица ще се дължат на благоприятната пазарна конюнктура, разнообразното приложение на готовата продукция и очаквана възвръщаемост.
При площите с ечемик прогнозите са най-неблагоприятни. Намалява интересът за отглеждане на културата у нас и в световен план. Заради ниските цени на пшеницата тя става търсена и съответно конкурентна на ечемика фуражна култура. Очаква се през 2022 година ре-
колтираните площи с ечемик да са почти 10% по-малко от тези през 2017 (161 хил. ха. през
2016 г. и 146 хил. ха. през 2022 г.).
Вижте още: Нов обрат в прогнозите: Световната реколта от пшеница ще спадне с 14 млн. т
