Науката е последният бент на българщината, който целенасочено се убива
Темата е поместена в бр. 22, юли 2013 г. на списание “Агрозона”. Върху нея работиха Георги ДЖЕНДОВ, Светлана ТРИФОНОВСКА, Вихрония
Цитат
„Господи, прости им, те не знаят какво вършат”
Светото писание
Докато държава в умопомрачителен транс посича последния бент на българщината- науката, Турция се готви да инвестира в българското ноу-хау. И понеже животът е по-силен от смъртта, цветето на българската наука умира в родината си, но възскръсва в чужбина. За позор на българите.
Бизнесменът Кемал Мехмед представител на фирма „Тарарун Вегда” от Турция възторжено разкри пред Агрозона: „Работим с почти всички научно-изследователски институти на Република България, защото семената на Република България са високодобивни, издържат на суша и на болести. В Турция сме много доволни от вашите сортове пшеница. Конкуренцията е голяма – австрийски, италиански, френски, руски, украински сортове. Има над 500 семепроизводителни фирми. Но нашата компания е в първата петорка, благодарение на българските семена, които са издръжли на болести, на суша, високодобивни, висококачествени.” Тези семена, уважаеми читателю са селекционирани от учените на Селскостопанска академия, които в този момент се чудят дали ще получат трудовите си възнаграждения и дали каузата на българската наука въобще ще я има. И докато нашите професори и доценти са сринали самочувствието си и доходите си до нивото на улични метачи, ето какво се случва на крачка от родината ни в Турция.
Иконите на турското земеделие
Работим с ДЗИ Генерал Тошево от 2008 г. 7 броя хлебни пшеници в тракийската част на Турция, една твърда пшеница – Северина и едно третикале, са в процес на изпитване, разказва Кемал Мехмед. Утвърдена пшеница, която е вписана в националната листа на Турция е сорта Аглика на проф. Ценов. През 2014 година се очаква да бъдат утвърдени още 2 сорта – Ивета и Галатея, уточнява той. Работим и с института към ССА в Чирпан. Очакваме през 2014 г. да бъдат утвърдени 2 сорта памук. Имаме българска дъщерна фирма – „Тарарум Комерс”, която е регистрирана и е със седалище в Бургас.
Бъдещата храна на човечеството
От съседа научаваме, че голямо внимание заслужава махута, нова зърнена култура, много богата на протеини и представлява бъдещата храна на човечеството. Българската дъщерна фирма Тарарум Комерс ще изпитва 2 сорта – в Бургас и Ямбол. Те ще ги бъдат дадени за апробация, като целта е да бъдат включени в националната листа на България и страната ви да се превърне в център на производството й.
С български сортове повече със 150 кг.
В Турция сме много доволни от вашите сортове пшеница, радостен е Кемал Мехмед. През сушави години изкарваме минимум 400 кг./дка. Разликата между турските стандарти е от 100 до 150 кг. в повече. В изследователските ни институти сортът „Енола”, „Галатея” и „Ивета” са достигнали между 780 и 820 кг./дка. В масовото производство има случаи на 780 – 800 кг./дка. В поливни условия в региона Коня – люлката на зърното в Турция, сортът „Енола” достига до 1050 кг./дка. В Турция около 35-40% от обработваемата земя са поливни площи.
Очакваме до 3-5 години 35-40% от масовия посев в Турция да са български сортове и сме сигурни в успеха.
И за финал
Ще продължаваме да работим с България, уверен е турският бизнесмен. Постигаме резултати не само заради последователността си, а защото сортовете ви са добри. Имаме намерения и планове да разкрием нещо като клон на Института в Ген. Тошево в Турция. Идеята е да се участва по проект за съвместна научно-изследователска дейност с Ген. Тошево, с Карнобат, с Чирпан, с Плевен, с Русе.
Работим с института в Чирпан, защото българските сортове памук са много ранни. В момента в процес на утвърждаване са сортовете Дарния и Хелиус. Сега са годините на ранните сортове, заради климатичните условия, а и памукът е отлична втора култура.
В същото време
Българската науката вехне в забвение в родината си. Селскостопанска академия е на червено с 5 млн. лева
Аграрната наука, която преди години беше гордост за нацията и създаваше интелектуални продукти, за които учени и фермери от чужбина мечтаеха и плащаха луди пари, днес стои притисната в ъгъла и тъне в нищета. Втора поредна година учените от Селскостопанска академия получават заплатите си със закъснение, а пари за нови разработки няма. Втора поредна година не достигат над 3 млн. лв. във фонд „Работна заплата“ и още 2 млн. за покриване на разходите – общо 5 млн. лв. Бюджетът на Академията е 26 млн. лв. – толкова, колкото бе и миналата2012 г. Това е с 5 млн. лв. по-малко в сравнение с2011 г., когато учените разполагаха с 31 млн. лв. годишно. Това не се е случвало от 2002 -2003 г. Тогава имаше известно забавяне на заплатите, но никога недостиг на средства за възнаграждения на научните работници. Ако този проблемът не се реши, остава вариантът намаляване на персонала и отказ от нови научни и международни проекти. А аграрна наука не се внася, тя се създава на място. Ако не се намерят средства, това означава ликвидация.
