„Най-добрият износ на вино е чрез внос на туристи: средната и горната класа, семействата – тези хора правят най-големия износ на вино.”, такава е оценката на Константин Маджаров, председател на Регионалната лозаро-винарска камара „Тракия” – гр. Пловдив за развитието на лозаро-винарския бранш. Според него в България има 9 пътища на виното (виж на картата). Експертът обаче е силно критичен и смята, че „чиновническата класа в България пречи на развитието на винения туризъм.”.
Виненият туризъм съчетава културно-историческо наследство, уникалната природа, местните обичаи, бита, традициите, празниците, фолклора, спа и кулинарен туризъм, посочва още той. Според него единственият начин да се повиши стойността на българските вина е да се направят малки семейни изби произвеждащи неголеми количества собствено бутиково вино с уникален регионален вкус.
За да развият винения туризъм в България, местните общности могат да използват финансиране от Европейския съюз за проекти на местните инициативни групи, които през новия програмен период са обединени под ново название – Водено от общностите местно развитие, обяснява Милена Чирпанлиева, главен експерт в Министерство на земеделието и храните. „Вместо всяка година лозарите да се бунтуват срещу ниската цена на гроздето, най-добре е сами да го превръщат във вино, от което, ако го продават като част от туристическа атракция, ще спечелят. Това е бъдещето.“, казва Маджаров. По думите му световният опит показва, че съчетаването на икономически продукт с изкуство носи непредвидимо висока добавена стойност.
Страната ни има всички основания да развива винен туризъм. Според проф. д-р Любен Христов, ръководител катедра „Туризъм“ във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите, винопроизводство на територията на България е имало от времето на траките – 1 500 години преди Христа. По думите на професора в Старосел и Перперикон могат да се видят различни артефакти и съдове за преработка на грозде. „Не случайно модерни винарни са изградени днес именно в тези райони.”, казва той.
„Бихме могли и трябва да развием фестивалния туризъм у нас. Франция от 1874 г. има своя първи винен фестивал! България се гордее с това, че след Италия и Гъция има най-много на брой културни явления. В същото време анкети сред руските туристи у нас показват, че само 8% от тях знаят какви културни артефакти могат да видят..”, разказва професор Христов. Според него важен недостатък е, че България няма стратегия за развитие на винения туризъм.
