Надя Петкова е практикувала като строителен инженер, има второ образование – икономическо. Когато дошла икономическата криза обаче, пазарът в строителството се свил и тя решила да промени посоката. Днес е биопроизводител. Спомня си как още като била 5-6 годишна, баба й я водела в семейните градини. От тогава се е зародила обичта й към земеделието. Надя подава документи за биосертификация през 2012 г. като и преди сертифицирането, казва, че се е старала да отглежда продукцията си по възможно най-чист начин, тъй като е имала силен мотив – да храни с чиста храна децата си.
Фермерските пазари
За био продукцията Надя казва: „Много се радвам, че младите хора са много отворени, обществото си промени погледа в тази посока – може да си купят нещо малко, но да е качествено“. Жената реализира директно продукцията си – на фермерски пазари и на основния пазар в Пловдив. През зимните месеци, когато няма много продукция, посещава само фермерските пазари всяка събота: „Старая се във всеки сезон да представя нещо на своите клиенти. “ Щастлива е от директния контакт с клиентите и от обратната връзка, която получава. „За мен връзката между производител и клиент е най-добрата… и аз много се радвам, че в Пловдив това се получи.“, коментира Надя.
За да скъси повече дистанцията между производители и потребител, Надя е провеждала и дни на отворените врати във фермата си. Надява се тази година в сезона на ягодите времето да е хубаво, за да може да покани отново клиентите си, тъй като миналата година дъждовете не й позволили. Надя подчертава, че изключително много държи хората, които купуват продукцията й, да имат доверие, че тя наистина е отгледана по възможно най-чист начин.
По отношение на кооперирането Надя споделя, че би се кооперирала с други биопроизводители, за да може заедно да излизат на пазари, но не и с производители на конвенционална продукция. За директните доставки до клиенти казва, че не са добър вариант за пресните продукти, тъй като продукцията пристига на следващия ден и се случва тя да бъде разпиляна в опаковката. За консервите те не са проблем.
Капково напояване в действие
Освен ягоди на 4 дка, Надя отглежда сливи – 11 дка, има стара ябълкова градина на 6,5 дка,
малини – около 7 дка. Сади и подправки – не в големи количества, но достатъчно, за да предлага пресни и сушени ароматни треви на своите клиенти. „Искам хората да усещат храната, заедно с пресните подправки, които й придават завършен вкус.“, казва тя. Стопанствата на жената са в селата на родителите й – Труд и Строево, Пловдивско. Тя има и оранжерии, където през зимата растат марули. Полива със система за капково напояване. Направила е и система мъглуване, но тя все още не е влязла в употреба. Мъглуването е естествената влага за растенията, коментира фермерката. Докато марулята се чувства перфектно при мъглуване и дъждуване, някои видове, като ягодата например, търпи поражения при този вид поливане, затова капковото напояване няма да бъде напълно заместено. Някога е използвала „бабини“ рецепти с отвари от растения, за да предпазва насажденията си, но практиката й е показала, че резултатът от тях е краткотраен и сега се доверява на сертифицирани препарати за биологични стопанства.
Лято в буркани
За да оползотвори плодовете, които са повече от нуждите на пазара, Надя прави сокове и сладка, „за да не се похаби продукцията, която чакам една година“. През есента прави и консерви. Продава ги като домашноприготвени на фермерския пазар. Радва се, че клиентите й харесали зимнината, която прави по традиционни български рецепти, някои дори вече са си поръчали по-големи количества за следващата зима. Надя е взела рецептите за консервите от баба си. Казва, че е израснала с ежегодното приготвяне на буркани.
Развитието зависи от средствата
На въпроса за трудностите пред биопроизводството Надя казва: „Стигаме до финанси.“
Споделя, че иска да направи оранжерия и да си купи машина за сушене на плодове и зеленчуци и трактор. Машината за сушене би дала възможността на производителката да участва и в изложения и извън сезона на зреене на продукцията. Понеже източник на приходи е само земеделската дейност, разчита, че през тази година отново ще бъде отворен прием по подмярката за малки стопанства 6,3, по която иска да кандидатства. До момента е кандидатствала по 141 мярка за 3000 лв, с които си плаща масата на пазара.
Както бабата на Надя я е водила в градините, така и самата Надя води децата си – момиче и момче, съответно на 11 и 7 годинки. Що се отнася до работната ръка – когато има много назрели плодове производителката наема допълнителен чифт ръце. Обмисля за тази година да назначи за постоянно кадри, които да й помагат в работата: „Човек не може да порасне без работници“, казва Надя. Като всеки земеделец, и тя трудно намира работна ръка.
Туризмът и храната – ръка за ръка
„Ако България предложи туризъм с добро представяне на българските продукти, мисля, че страната ни може да се превърне в чудесна дестинация за посещение“, коментира Надя. Тя наблегна, че четирите ни сезона подчертават вкуса на българските плодове и зеленчуци. По думите й с удоволствие би си партнирала с къща за гости, за да осигурява на туристите прясна и чиста храна. Дамата дори мисли да си направи сама такава къща, тъй като все пак е строителен инженер. Запланувала е да започне строителството на къщата още през тази година.
