Днес българската православна църква почита църковния празник на Преподобната Петка-Параскева Търновска, наричан от народа Петковден.
Преподобната Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11-ти век. Води благочестив живот, а след кончината й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация. Цар Иван Асен Втори ги пренася в Търново, където се пазят до превземането на старата столица. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където са и досега.
Традициите и честванията на българите на Петковден имат предхристиянски белези на арграрните култове. Техните корени са от епохата, когато земеделието дало нов поглед за живота на човека, а основно място заемало плодородието на земята, олицетворено от жена, даряваща живот. Света Петка се смята за закрилник на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.
Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. До тогава всичката земеделска работа трябва да е приключила. Затова и народа казва „На Петковден ралото да ти е под стрехата”. На празника стопаните се разплащат с наетите през лятото ратаи и овчари. Според поверието ако на Петковден грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място, то зимата ще е тежка и снежна.
На Петковден празнуват и овчарите. На този ден те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи дар баница. Според вярванията до Димитровден, докато трае оплождането на домашния добитък, жените не бива да работят с вълна, а ножиците се завързват с червен конец – „за да не се отваря устата на вълка”. По традиция за празника жените изпичат пресни питки и ги раздават за да се роди здрав добитък. Денят се смята за повратен и в този смисъл на Петковден в някои краища, се спазва обичая „полезване”. Според него, какъвто човек ти стъпи първи в къщата, определя късметът и здравето през цялата година.
Дните от Петковден до Димитровден имат митичен смисъл, съответстващ на Мръсните Погани дни. Тези дванадесет дни наричани още “вълче или вампирско погано” представляват сакрална граница между старата и новата година. Според вярванията в тези дни, чудати и отвъдни същества бродят по човешките земи и светът е по-хаотичен и опасен. На места в съботата преди Петковден се провежда Петковденска задушница. За почитане на мъртвите се раздават подковки, поръсени с варено жито, подсладен ориз, диня и грозде.
На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият, наречен на Света Петка, се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредния хляб се прекадява и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и раздава парченца.
На масата на Петковден е хубаво да има гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички от лозови листа, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.
