На гости на голямото пиле Гари в село Хераково

Павлина Георгиева
Павлина Георгиева
8 Минути

На 15 км западно от София, в малкото, китно селце Хераково, близо до главния път се намира фермата за щрауси на Анелия Ланева и Николай Адамов. Дворът на семейството кипи от живот, посрещат ни много животни, кучета и котки, а в далечината се вижда и повелителят на пилетата, с високо вдигнати криле, 160- килограмов мъжки щраус на име Гари. Срещаме се със собствениците на щраусовата ферма, за да ни разкажат за необичайното си стопанство, за трудностите в отглеждането на големите птици, но и за удоволствието от това да усещаш любовта и закрилата им.

За големите промени и малкия бизнес

Докато се разхождаме в стопанството, Анелия и Николай ни разказват, че през 2009 г. се местят от София в село Хераково в наследствен имот, където разполагат с огромен 13 декаров двор. Решават да използват пълноценно мястото, с което разполагат, като насадят 300 дръвчета с 40 вида сорта български ябълки и 20 сорта круши, с които в последствие да развият бизнес. Това обаче не е печеливша стъпка, тъй като ДФЗ им отказва финансиране, поради неизпълнение на част от изискванията за овощни градини. Въпреки отказа, те решават да опитат още веднъж. Слабостта на Николай към щраусите ги подтиква да започнат да се занимават с отглеждането на тези птици. Купуват 15 малки щраусчета, с цел да имат достатъчен брой животни, за получат европейско финансиране. Малко след това обаче разбират, че програмата е свалена като обяснението за това е, че животните са нехарактерни за страната.
И така, отказани от мисълта да правят бизнес, отглеждането на щрауси остава само екзотично хоби за семейството. Към момента в стопанството си те отглеждат 1 мъжки и 4 женски птици. Животните се хранят предимно с плодовете от овощната градина, добавка към менюто им са люцерна и фуражи. Мъжкият Гари е много горделив и обича вниманието. Пръв и с любопитство се приближава към нас с бодра стъпка, сякаш танцува. Позволява ни да се доближим до него и дори си хапва лист зеленинка, която му подаваме.

Отглеждане на щраусите

щраус, Хераково

Мъжките екземпляри достигат внушителните 3,2 метра височина и 170 кг, което ги прави да изглеждат доста заплашително. „Много хора имат грешното разбиране, че когато щраусите ги е страх, заравят главите си в земята и се пазят. Е, това далеч не е така, особено с мъжките, не препоръчвам на никого да дразни щраусите, ако не иска да получи силен ритник в тялото“, смее се Николай, докато ни разказва за домашните си любимци.

„Гари много си пази територията, той ръководи парада и се грижи за останалите. Всичко минава през него, храни се преди всички останали. Когато има посетители във фермата заема ролята на пазач и застава между нас и тях. Със жена ми се разбира много добре, тя се грижи за тях и ги храни. Гари и позволява да го гали и да си играе с него, ако обаче аз вляза в обора при тях, той веднага вдига криле и се готви за бой“, споделя още той за нрава на животното.

„Щраусите издържат на температури от минус 20 до +40 градуса без проблеми. Дори обичат снега, лягат отгоре му, играят си и се забавляват. Единствено вятърът ги притеснява, защото вдига прах, който им влиза в очите и ги затормозява“, добавя той.
„Отглеждането на щраусите е много трудоемко, те имат нужда от специални условия, за да бъдат здрави и да се развият добре. Излюпването им също е много специфично, защото е необходим специален инкубатор, заради високата влажност, която има по нашите ширини и при която е невъзможно пилетата да се излюпят в диви, природни условия. Направихме опит да ги излюпим без инкубатор, но заради влажния климат навлизат микроби в яйцето и не се получава. Те имат бърз растеж, отглеждането им до 6 месечна възраст е ключово за запазване на здравето им като възрастни. Ако всичко е изпълнено както трябва, сред тази възраст те не боледуват, а раните им заздравяват бързо“, споделя още собственикът им.

Женските годишно снасят между 40 и 80 яйца, като активният сезон е лятото. Яйцата достигат размери от 1 до 2кг., и само едно от тях е достатъчно, за да се направи голям омлет за 8+ човека. Яйцата са предпочитани и от спортисти и борци, поради високото си съдържание на протеини в тях. Освен това и много любители на изкуството търсят да си закупят яйца, върху които да рисуват и да използват за декупаж. „Веднъж едни младежи взеха едно яйце като подарък за рожден ден. По- късно получихме клип как в продължение над 1 час се опитват да отворят голямото яйце, бяха си спретнали голяма забава“, разказва Анелия.

„Вкъщи хапваме яйца, даваме на близки и познати и на ентусиасти, които са любопитни да опитат щраусовите яйца, но с толкова малко животни за търговия не може да става дума“, споделят двамата с тъга, че развитието на малък бизнес у нас не е никак лесно.

Любопитно за големите птици

Щраусите си говорят си чрез перата, вдигне ли мъжкият крилата си нагоре, означава, че има опасност. Ако започне да приплясква с крила, значи ви харесва. За тях се смята, че са преки потомци на динозаврите и по-специално на летящия динозавър, известен под името птеродактил. Установено, че съществуват в този си вид вече седем милиона години.
Един голям мъжки щраус може да тича със скорост 70 – 80 км в час километри наред. Така се спасява от естествените си врагове.  Ако не може да избяга, ляга на земята и се преструва на умрял.
Женските щрауси обичат лъскавите предмети, налитат на обици, пръстени, гривни, мобилни телефони. Причината е, че са ужасно любопитни и си присвояват всичко светещо, криейки го в корема си. Поради тази тяхна склонност преди няколко века щраусите били най-преследваните животни в Южна Африка – колонизаторите ги убивали заради диамантите, които откривали в стомасите им.

Перата на птиците също са сред ценните и търсени щраусови продукти. Те се използват за изготвянето на сценични костюми за балет и театър. Могат да служат още за изготвянето на украса или като естествена бърсалка за прах. От кожата им може да се произвеждат още шапки, ботуши, ръкавици, часовници и бижута. Кожата е изключителна, но не се намират много хора, които да я обработват. Обикновено хората, които искат да я използват я изпращат в Турция, споделя Николай.


Информация за други необичайни ферми у нас и по света, актуални новини и теми в селското стопанство и агробизнеса може да прочетете в брой 108 на списание Агрозона:

Павлина Георгиева завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. В Аgrozona приоритет са й биологичното земеделие и здравословните храни, розопроизводството, пчеларството, ловът и риболовът.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА