Изминалата 2017 година се оказа добра за цените на суровото мляко в света и у нас, като цените се възстановиха след почти 2 години на непрекъснат спад, започнал от август, 2014 година. Най-ниските нива на цените в ЕС бяха достигнати към средата на 2016 г., когато изкупните цени на млякото паднаха до 0,25 евро/л., а в Нова Зеландия, която е най-големият износител на мляко и млечни продукти, изкупните цени се сринаха до около 0,2 евро/л. Тези цени на млякото, наблюдавани към средата на 2016 г. не бяха констатирани от 2009 г. Реално 2009 г. отбелязва едно своеобразно дъно на цените на суровото мляко и в Европа и в света, като оттогава нататък цените, макар с колебания, заради сезонност и други причини се повишаваха трайно до 2014 г. В средата на 2014 година, цените достигнаха нива от 0,4 евро/л в ЕС, колкото и в Нова Зеландия и около 0,46 евро/л в САЩ.
Пазарна ситуация и световно производство на мляко
Ниските цени на млякото са една от най-големите опасности пред производството и пред фермерите. Има обаче още един фактор, който може да бъде и по-застрашаващ за тях. Това са ценовите нестабилности и колебания, които разстройват работа на производителите, объркват техните планове и не дават възможност за успешна адаптация. Когато производителите са наясно какво следва, какво могат да очакват от пазара, те могат да изберат стратегия и следват пазарно поведение, което да ги предпази от това да увеличават разходите и да излязат на червено. Средните колебания на изкупните цени на млякото в ЕС са около 13% на годишна база след 2009 г., докато в САЩ за същия период, между 2009-2017 г., ценовите колебания са около 17%, а в Нова Зеландия – 18%. Тази вариация на цените е средногодишна за целия период между 2009-2017 г., но в отделни години се стига до отклонения от 30-40% от средните цени.
От този анализ се вижда ясно, че цените в ЕС през периода след 2009 г. са относително по-стабилни в сравнение с останалите основни пазари, което до голяма степен се дължи на затворената икономика на ЕС в млечния отрасъл, съществуването на квотите до 2015 година и по-малката зависимост на европейските производители от външните пазари. Изминалата година се характеризира и с необичайното увеличение на цените на маслото, което се повиши с около 80% от средното ценово равнище през последните години, което обикновено е около 3,5 евро/кг на ниво предприятие. Цените към края на 2017 г. при кашкавала достигнаха 350 евро/100 кг, което е около 12% по-високо отколкото средно за периода 2009-2017 г. Макар цените на млечните продукти през 2017 г. в ЕС да се подобриха, това не се отнася за цените на сухото обезмаслено мляко. Отчитат се трайно ниски цени на сухото мляко от 280 евро за 100 кг. през юли, 2014 г. през около 170 евро за 100 кг през юни, 2015 година, а в края на 2017 г. цените са 140 евро/100 кг. Ниските цени при сухите обезмаслени масла се дължат на големите запаси на такава суровина в ЕС, както и на намаленото търсене заради промяната в предпочитанията към търсене на повече млечни мазнини, което е и причина за резкия скок на маслото през 2017 г.
Очаквания за пазара на мляко през 2018 г.
В последния доклад на Американския департамент по земеделие – USDA, световното производство на мляко сред най-големите износители на мляко и млечни продукти ще се 
повиши с около 1,5%, и от 290 млн.т ще достигне 293,7 млн.т. Най-големия производител ЕС, се очаква да вдигне производството от 151,7 млн.т (2017 г.) до 152,1 (2018 г.). Най-голям ръст се очаква да се достигне в САЩ от 97,8 млн.т до 99,5 млн.т. Цените от началото на 2018 г. тръгнаха леко надолу и през януари, 2018 г. средно за ЕС има цена на изкупеното мляко – 0,37 евро/л. В същото време обаче, погледнато през цената на сухото мляко и на маслото, цената на суровото мляко през последните 1-2 месеца пада до 0,3 евро/л. Именно, ниската цена на млякото в цената на сухото мляко и маслото кара много анализатори да смятат, че цените в ЕС отново ще тръгнат надолу, което върви заедно и със световните очаквания за ръст на производството.
В анализа за състоянието и тенденциите през 2018 г. на пазара на мляко трябва да се вземат предвид, както тези фактори свързани с предлагането, така и другите, свързани с търсенето. Търсенето на мляко и млечни продукти е функция на доходите, на предпочитанията и на населението. Това, което правеше 2017 г. сравнително успешна за млечния сектор, бе силното търсене на тези продукти в световен мащаб, което се дължеше и на силната световна икономика. В момента, нивата на безработица в света са под 5%, световните борсови индекси отбелязаха през 2017 година небивали постижения, доходите на населението ръстът, което позволи, въпреки увеличеното предлагане на мляко през 2017 г. в сравнение с 2016 г., цените да бъдат с около 10-15% по-високи. През 2018 г. почти всички анализатори очакват, световната икономика да се задържи на такива нива, което означава – ниска безработица, стабилни доходи, ръст на световната икономика с около 2-3%, което ще поддържа потреблението на мляко и млечни продукти.
Другите фактори, които влияят на пазара са свързани с разходите в млечния сектор и световните валутни курсове. Цените на фуражите, въпреки рекордната световна реколта на зърнени и протеинови култури през 2017/18 година се задържа на нива сходни с предходната година, което в никакъв случай не дава основание да се мисли, че разходите на животновъдите са намалели, което да даде основание за натиск върху цените за по-голям спад при млякото. Цените на енергоизточниците продължават да растат, което също не дава основание да се търсят предпоставки за намаляване на разходите в производството, което да води до резерви за намаляване на цените. 
Върху цената на млякото и за динамиката на отделните пазари влияние оказват и валутните курсове. Заради силно представящата се икономика на САЩ, макар долара да отслабна през 2017 г в сравнение с предходните 1-2 години, той се задържа на нива около 1,2-1,25 долара за евро. Накъде ще върви разменният курс през следващите месеци е трудно да се прогнозира, но е малко вероятно долара да се оскъпи, а е по-вероятно да остане на нивата около които е в момента или дори да поевтинее. Валутните курсове ще повлияят на конкурентоспособността на отделните основни експортьори на външните пазари, като отслабването на долара през 2017 г., веднага донесе увеличение на износа на сирене от САЩ от 19% през 2017 г, съпоставено с 2016 г., докато износът от ЕС нараства с 4%.
С оглед на тази ситуация, това което може да се прогнозира при цените на млякото в ЕС е, че цените вероятно ще са по-ниски отколкото през 2017 г., когато средно в ЕС, те са били около 0,34 евро/кг. Ако няма по-голямо поевтиняване на долара и ако природните условия не се усложнят в посока на засушаване или други екстремуми, вероятно суровото мляко средно в ЕС ще остане на нива 0,32-0,33 евро/кг. Ако обаче долар поевтинее и ЕС продължи да губи позиции, средните изкупни цени могат да слязат допълнително до около 0,31-0,32 евро/л.
Малките стопанства трябва да търсят нишовите пазари
България е свързана със случващото се на световните и европейски пазари, което се предопределя от големият дял на вноса и износа на млечни суровини и продукти. В същото време се оказва, че българските цени следват ценовите тенденции в Европа, но връзката на цените не е така директна и пропорционална. Друга особеност на средните цени в България е, че стопанската структура на производителите на мляко е много разнородна и ценовата ножица е относително голяма. В страната през 2017 г. изкупните цени на кравето мляко достигаха през летните и есенни месеци на места до около 0,75-0,8 лв./л, докато средните цени през тези месеци бяха около 0,6 лв/л. Това означава, че в страната много от малките и средни стопанства, в определени региони на страната продължават да продават на по-ниски от средните за страната. Ето защо, работата със средни цени може да се окаже такава, че много от стопанствата не могат да открият посочената средна цена, която е по-скоро „виртуална”, формирана като средна от една ниска и една висока цена.
По предвиждания на САРА, броят на млечните крави в страната през 2018 г. се очаква да бъде приблизително 275 хил. Това е с около 1% повече отколкото през 2016 г. Около 73% от кравите се отглеждат в приблизително 3 450 стопанства над 20 животни. Производството на краве мляко през 2018 г. може да се увеличи до 1,1 млн.т. Причини за прогнозираното увеличение са по-високите цени на млякото от 2017 година и лекото подобрение в продуктивността на животните. Очакваме изкупеното краве мляко от мандрите да остане на нивата около 2017 г. или приблизително 570 хил.т. Цените на кравето мляко вероятно ще останат на нивата около 0,57-0,58 лв/л, докато през 2017 г. те са били на нива 0,59 лв/л.
В овцевъдството, броят на млечните овце по предвиждания на САРА ще бъде през 2018 г. – 1,03 млн. Произведеното мляко през 2018 г. ще бъде около 85 хил.т. Средните изкупни цени на овчето мляко очакваме да бъдат около 1,4 лв/л. В овцевъдството се наблюдава една много малка събираемост на млякото в мандрите, като около 2/3 от млякото остава в стопанствата и се преработва там. Ако цените на овчето мляко не се повишават, това няма да се промени, което дава основание да се мисли, че конкуренцията между мандрите и каналите за директна реализация ще водят до подкрепа на цената на овчето мляко. Трябва също да се отбележи, че перспективният път за развитие на малките стопанства до 20 и дори 50 крави и 100-150 овце е да търсят възможност да се развиват на нишови пазари, претендиращи за качество на своята продукция, където на цената се гледа не като на най-важното.
За да се гарантира по-добра изкупна цена на млякото трябва да съществуват възможности за алтернативна реализация на млякото, особено сред малките и средни стопанства, които не са добре интегрирани във веригата. Създаването на различни пречки, формални и неформални, които пречат на това фермерите да имат алтернативи при реализацията на млякото, водят до опасност от изкривяване и асиметрия на цените. По-малкото пречки пред функционирането на цялата млечна верига ще са предпоставка и за намаляване на сивия сектор. Най-важното е потребителите да имат избор, заедно с пълна яснота и информираност за това какво купуват и ролята на администрацията и контрола, е да гарантират истиността на това, а не да обременяват допълнително производителите и преработвателите.
