Минималният осигурителен доход през 2015 г. ще бъде с 8% по-висок от миналата година
Между 2007 г. и 2013 г. броят на заетите лица в сектора на селското стопанство е намалял с 9% – от 723.9 хил. до 656,2 хил. души. Самонаетите през 2013 г. са били 568 000 души – около 87% от работещите в сектора, което представлява 2/3 от всички заети в страната. Наетите работници са били около 13%, което е дял от 3% от всички заети в икономиката. Едва 11,1% от общия брой заети в сектора участват в осигурителната система, а 22% от тях са заети на пълен работен ден. Данните са от доклад, озаглавен “Индустриално възраждане на селските райони на България – създаване на нови работни места” и представен днес от КНСБ.
През миналата година в страната са били регистрирани общо 252 900 земеделски стопанства. Работната ръка е възлизала на 656 200 души, повечето от тях (50% семейна работна ръка). Данните на МЗХ за 2010 г. сочат, че се наблюдава окрупняване на земеделските стопанства. По-голямата част от фермите са собственост на физически лица (350 000 души или 98% от всички стопанства), следвани от едноличните търговци (2 134 на брой или 3% от стопанствата), а кооперациите са били само 941 на брой или 1% от стопанствата.
Средната годишна работна заплата в селското стопанство през 2013 г. е била 673 лв. В периода 2007-2013 г. се наблюдава по-значително увеличение на заплатите в обществения сектор, отколкото в частния сектор. Светла Василева, председател на Федерация на независимите синдикати в земеделието, подчерта, че прогресивното увеличаване на минималния осигурителен доход от 2008 г. насам е резултат от преговорите между синдикатите в лицето на КНСБ и браншовите организации, сред които и Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). Така средната работна заплата в сектора за периода 2007-2013 г. се е увеличила 2,2 пъти (все пак остава под средната за страната), а минималният осигурителен доход е набъбнал с 40%. Производителността на труда в сектора пък е била 30,2% и е по-ниска от средната за страната.
Един от основните изводи на доклада е, че секторът изпитва остра липса на работна ръка, а по-голямата част от наетите имат нисък образователен ценз. Ето защо възраждането на икономиката и земеделието в България ще стане със силна и конкурентоспособна наука, бяха на мнение всички участници в дискусията.
Необходимо е и добро балансиране на плащанията по европейските програми между малките, средните и големите земеделски производители, както и добро сътрудничество между синдикатите и браншовите организации. Освен това всички, от които зависи развитието на сектора, трябва да направят земеделието привлекателна дейност.
Участниците в дискусията се обединиха около позицията, че бъдещето на земеделието е в интегрирания подход за развитието му заедно с други сектори на икономиката, финансирани със средства от европейските фондове.
Лилия Александрова
