През последните години броят на отглежданите в България месодайни крави е увеличен най-вече заради прилагането на мерки за подпомагане и кризата в млечния сектора. Това увеличение обаче не може да се счита за устойчиво, тъй като не се базира на пазарни принципи. Това се посочва в анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САРА).
Практиката в момента е стопани да декларират животни като месодайни с оглед получаването на обвързано подпомагане. През 2014 г. броят на кравите с месодайно направление е около 49 хил., а през 2015 г. се наблюдава значителен ръст – до 76,4 хил.
В следващите години се очаква значително съкращаване на регистрираните месодайни говеда в страната заради настъпилата промяна в политиката на обвързано подпомагане, което е основен фактор за наличието на тези аномалии в отчитането на месното говедовъдство.
Отглеждането на животни от специализирани породи за месо продължава да е ограничено, но към тях започна да се наблюдава интерес. Все пак повечето от добиваното говеждо и телешко месо е от млечните стада и/или от бракуването на по-нископродуктивни млечни крави.
През 2016 г. заради кризата в млечното животновъдство се увеличи броят на закланите говеда, като на годишна база този ръст е около 10%. Голяма част от закланите крави бяха бракувани или слабо продуктивни животни, което водеше до по-ниско качество на добитото месо, а оттам и цените през изминалата година в България бяха сред най-ниските в ЕС. Към момента износът на живи животни е предназначен основно за съседни държави, като най-важните търговски партньори по данни на НСИ за последните 5 години са Сърбия и Македония, а през отделни години Турция и Албания.
Слаба ценова интеграция с европейския пазар
Цените на говеждото месо в България показват липса на интегрираност с останалите европейски пазари. Това означава, че движението на българските цени слабо зависи от движението на европейските котировки, което издава високата степен на сепарираност на местния пазар и е предпоставка за ценови асиметрии.
Това от една страна се държи на слабия внос и износ на говеждо в страната, а и на слабия интерес към говеждо и телешко месо като цяло. Голяма част от произвежданото в страната телешко се добива във фермите и се реализира чрез директни продажби, без да попада в търговската мрежа и/или преработвателни предприятия. Това създава допълнителни пречки пред интеграцията на европейските пазари чрез инструмента цена, отбелязват експертите на САРА.
Цените на говеждото месо в следващите 5 години няма да се увеличат значително. Тенденциите в глобален план също поддържат тези очаквания, че цените няма да достигнат нивата от 2014 г. – 11 755 лв./тон. Цените на телешко месо до 2021 г. в България ще се задържат на нивата от около 10-11 хил. лв. на тон с леко намаление към края на периода.
Основание да се смята, че цените не само на говеждото и телешкото, но и на останалите меса ще се задържат в тези диапазони през следващите години е в отворената и либерална икономика, която съществува в момента. Доходите на населението в света се увеличават, но в по-голяма степен в развиващите се страни, където производството на месо расте по-бързо от доходите на населението. Вероятността обаче да има по-съществен ръст в цените на месото в световен мащаб е по-голяма, отколкото да има спад, най-вече заради нестабилността на пазарите и политическите рискове, които се отразяват на цените на стоките от първа необходимост.
