Организациите на преработвателите трябва да останат в Закона за храните, защото там са разписани и наказателните мерки, и режимът на контрол, който може да бъде извършван единствено от изпълнителната власт. Около това мнение се обединяват компаниите от хранителната индустрия. Така коментира проектозакона за браншовите организации Марияна Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите
В момента хранителния бранш завършва един свой 8 месечен труд, посветен на темата за законопроектите в областта на храните . Това са Закона за хранителната верига и Закона за храните, за който работната група заседава последно в четвъртък.
В Закона за храните има отредено
специално място на Консултативния съвет по храните
в който ще влязат браншовите организации на преработвателите на земеделска продукция, съобщи Кукушева пред Агрозона. Но не само на продукция, произведена у нас, но и на всякаква земеделска стока от ЕС и страните извън него.
Браншовите организации са приели да има по-тежки критерии за представителност в Закона за храните. „Решихме там където има повече от една организация да има фактическо обединение с основна цел диалогът с властта да бъде прозрачен, ефективен и водещ до конкретни резултати и второ не по-малко важно е браншовите организации да имат експертиза по въпросите, които ги засягат. Както по отношение на рестриктивен режим, санкции и контрол, така и по отношение на законодателни инициативи, които биха повдигнали.”, коментира още експертът.
„Интересно как в този момент, в който преработвателите и техните браншови организации трудно стигнахме до разбирателство и единно мнение, група народни представители сложиха на масата един законопроект, който по принцип бе гледан през 2011 г. на събиране в град Сливен”, припомни Кукушева.
Още тогава документът е категорично отхвърлен, защото
според преработвателите този законопроект не цели единство на браншовете, а поддържа разделение
И на принципа „Разделяй и владей” ще води до политически дивиденти, коментират преработвателите.
В същото време от бранша са категорични, че е необходим закон за земеделските производители, а те от своя страна да носят отговорност за това какво произвеждат, как го произвеждат, какви количества, както и къде се прави съхранението. Тази отговорност е пряко свързана с грижата за здравето на потребителя.
От хранителната индустрия са поставили високи изисквания, защото според тях няма как една организация да има съвременен живот, ако не членува в европейски или световна организация. Затова в Закона за храните е заложено и това участие, разкри още Кукушева. Една организация, ако няма поне три годишен опит с отчети, документи и членска маса, с добри производствени и всякакви практики, тя не може да е организация, а по-скоро е инициативен комитет за изпълнение на политически поръчки, каза в заключение шефът на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България.
