Интервю на Светлана Трифоновска, сп. Агрозона, брой 17
– Госпожо Габриел, въпросът за това, че вероятно таванът на плащанията в новата ОСП 2014 – 2020 г. няма да важи за кооперативите, предизвиква най-много въпроси от земеделските производители. Можете ли да обясните за какво става дума?
– Това тепърва ще се изяснява, защото и за нас, членовете на Комисията по земеделие, не е толкова ясно. Тази поправка беше направена от групата на социалистите и вероятно под кооперативи се имат предвид тези, които са в страната на докладчика Испания, но няма да мога да кажа повече, преди да получа отговор от тях. Но земеделските производители в България се страхуват, че тук изкуствено ще бъдат създадени тези сформирования, за да се избегнат ограниченията за получаваните субсидии.
– Но нали има референтен период, и това не е ли достатъчно, за да бъдат избегнати тези юридически трикове за заобикаляне на закона?
– Има основание във въпроса ви, но все още нищо конкретно не мога да кажа. Но като стана дума за референтната година, да се похваля, че предложението на България беше прието от членовете на Земеделската комисия в Европейския парламент и беше гласувано да има три референтни години – 2009 г., 2010 г., 2011 г.
– Ще кажете ли нещо повече за гъвкавостта при зелените плащания?
– Тя е свързана с диверсификация на културите. Ферми от 10 до 30 хектара би трябвало да засадят най-малко две култури годишно вместо три, а тези, които са по-малки от десет хектара, са освободени от изискванията за диверсификация. Първоначалното предложение на изпълнителния орган на ЕС беше това да се отнася за ферми под 3 хектара. Стопанствата с над 30 хектара ще трябва да сеят най-малко три вида култури, но максимална площ от фермата, която може да бъде отделена за една култура трябва да се вдигне от 70% на 80%, като две от културите ще могат да покриват до 95% от обработваемата земя, твърди комисията.
Що се отнася до спорния план за „Екологично приоритетни области“ (ЕПО), който беше предложен от Комисията по земеделие, той следва да се прилага по отношение на 7% от земеделските земи. От Комисията искат прагът да започне от 3% през първата година и да нарасне до 5% след 2016 г. Ние от ЕП предложихме да е най-напред 3%, след това 5% и накрая 7%. Всякакви по-нататъшни увеличения ще бъдат предмет на преразглеждане. Евродепутатите се съгласиха, че на земеделските производители трябва бъде позволено да отглеждат култури на тези територии, ако не използват пестициди. Предложението за ЕПО е широко критикувано от правителствата и земеделските съюзи, които предупреждават за отрицателното въздействие върху производството и върху глобалната конкурентоспособност на селското стопанство в ЕС.
Комисията по земеделие също иска реципиентите по ОСП, чиито стопанства се състоят от най-малко 75% постоянни пасища, да се квалифицират като „зелени по определение“, докато останалата земя възлиза на по-малко от 50 хектара.
– ЕНП беше обвинена, че лобира за земеделски производители.
– Ако това е така, аз бих го приела като комплимент, защото най-сетне трябва да има една ОСП, която да е насочена към всички, а не само към големите.
– Обвиняваха ви, че има текстове, които регламентират двойно плащане за фермерите.
– Да, това беше едно от опасенията за двойното плащане по време на дебатите, но предстоят още дискусии. Австрия, за която първоначално смятахме, че се опитва да защитава двойното плащане, вече промени становището си. Оказа се, че неправилно е интерпретирана позицията й. За нас е важно да имаме подкрепа на биопроизводителите, които тук в България повдигнаха пред мен въпроса, че е несправедливо едни да получават повече чрез т. нар. двойно плащане, а другите да са ощетени. И тъкмо тази седмица ги зарадвахме, че двойното плащане отпада, като тази позиция ще бъде защитавана и от Австрия.
– Остава ли основната посока, че новата ОСП ще е насочена към младите, средни и дребни фермери?
– Това трябва да бъде така, и в това трябва да сме адекватни и последователни. С тази реформа искаме да сложим край на правилото 80:20, и аз вярвам, че от субсидии имат нужда малките, а не големите. Тази ОСП иска повече мерки за дребните, за да ги направи конкурентоспособни, за да осигурят минимум стабилност на доходите си. Това е и една от причините, поради които се прие всяка страна член на ЕС да може сама да дефинира какво е малък земеделски производител, както и понятието „активен фермер“.
– Какви са нагласите на различните страни за това що е малък земеделски производител?
– От това, което се вижда в момента е ясно, че имаме огромни различия по отношение на критериите. Ако изходим от предложенията на ЕК относно позеленяването, можем да кажем, че Комисията говори за малък фермер, когато става дума за площ от до 3 ха. Има страни, според които малката ферма не може да бъде по-голяма от 10 ха и т.н.
– Обсъждан ли е вариант всяка страна да има възможност да облекчи процедурите си по втори стълб на ПРСР?
– Да, това беше едно от основните ни искания, което започна с премахването на осите и след като се стигна до решение всяка страна да дефинира сама приоритетите и процедурите, нямаше особени дискусии и различия между партиите.
– А със съфинансирането, с което малките и дребните имат проблем?
– Обсъждането ще дойде след няколко месеца. Ние ще повдигнем въпроса за съфинансирането, но докато нямаме общия бюджет на ОСП никой не иска да говори за това. Ние депутатите практически няма как да обсъждаме този въпрос, защото все още нямаме бюджетна рамка /б.а. разговорът е проведен преди приемането на МФР/.
– Какво защитава България?
– България иска по-нисък процент на съфинансиране. Няма как да пренебрегнем факта, че страни като Гърция и Испания успяха да постигнат намаления на съфинансирането, въпреки че всички си стягат коланите.
– Кое е това, което България успя да наложи и защити като своя позиция?
– Едно от тях е обвързаното с производство субсидиране, като моята поправка беше да се заличи списъка на ЕК с култури за подпомагане, защото важните за България неща не фигурираха в него. Това се отнасяше за зеленчуците, овощарството, тютюна и др. Сега вече те са допустими и е важно и в пленарна зала да защитим идеята. Друго важно е, че Схемата за единно плащане (СЕП) ще може да се прилага до 2020 г., защото ще ни трябват година две, за да свикнем с базовото плащане. Така че ще имаме едновременно и базово плащане и плащане чрез СЕП.
– Една от вашите теми – пчеларството?
– Да, моя е поправката, според която пчеларите ще могат да получават пари по Първи стълб на ОСП. Успяхме да разширим обхвата на мерките и в сегашните програми. Националните програми вече ще се изготвят съвместно с пчеларските асоциации. Ще има и повече пари за техническа помощ и популяризиране на продуктите на пчеларите. Другото важно, което постигнахме е по отношение на гъвкавостта между стълбовете и се радвам, защото имахме хубава реакция от страна на колегите в парламента. Нашето предложение се прие и от Втори към Първи стълб ще можем да прехвърляме 10% от средствата, а от Първи във Втори – 15%.
– Какво не успяхте да прокарате?
– Не се прие предложението ни да си получим пълния пакет от субсидии за 2014 г., като това ще стане през 2016 г. Не срещнахме разбиране, и то не от групата на ЕНП, а от социалистите, които не ни подкрепиха в Комисията по земеделие. Това беше голяма изненада. Всъщност доказа се моята теза, че Испания и Португалия са най-много против изравняването на плащанията, защото те ще бъдат най-засегнати. Преди време това звучеше налудничаво, но сега е факт.
– А гърците?
– Те ни подкрепиха.
– Кога ще стартира тази ОСП, не закъсняват ли преговорите?
– Така е, и затова открито се говори, че 2014 г. ще е преходна година. Това не е негативно за нас, защото през 2014 г. ще се придържаме към старите правила, за да може новият пакет от плащания спокойно да влезе в сила.
– Нека отново се върнем на пчелите. Ще разкажете ли по подробно за тези пестициди и изчезването на рояците?
– Става дума за неоникотиноиди, които са разновидности на пестицидите. Миналата седмица (края на януари – б.а.), 86 депутати изпратихме искане до ЕК за тяхната забрана. Останахме много изненадани, когато след по-малко от 10 дни, толкова ясно бяха споменати трите вещества, които са причина за смъртността при пчелите. Още по-изненадващо беше, че са упоменати и компаниите, които са производители на тези вещества – Байер и Синджента. Истината е, че има толкова документални филми за изчезването на пчелите, които ясно насочват към продуктите на тези две компании. Приятно ме изненадва смелостта на ЕК. Докладът за влиянието на неоникотиноидите е направен от Агенцията по безопасност на храните и ЕК има монопол в такъв случай по отношение на решенията.
– Биопроизводителите споменаха, че имат нужда от помощ във връзка с преработката на продукцията си, за да не я изнасят само като суровина?
– Това е една от целите на ОСП, но пак няма конкретика в тази посока. И затова ние депутатите все още сме в твърде неудобно положение. Европейското виждане е да функционира цялата верига, не може само един от етапите да излиза на преден план.
