Бихме искали под никаква форма да не се спекулира с цената на хляба, нито с ценообразуването, защото цената на хляба се формира по формулата 1 х 2 х 4 – ако 1 единица струва 1 килограм зърно, 2 единици струва 1 килограм брашно и 4 единици би трябвало да струва 1 килограм хляб. Това каза Мариана Кукушева, председател на УС на Федерация на хлебопроизводителите и сладкарите в България, цитирана от ИА Фокус. „В някои медии изтекоха публикации, че цената на хляба пада с 15%. Професионалният ни въпрос е защо да не падне с 30%, кой и как определя цената на хляба в едно пазарно общество. Отговорът е ясен – това е пазарът”, допълни Кукушева. По думите й, управителят на браншовата организация на хлебопроизводители и сладкари в Добричка област Тошко Няголов е коментирал пред някои медии своите очаквания, за неговото производство, изхождайки от неговите нагласи. Не е хубаво да манипулираме обществените нагласи, които са приели категорията цена на хляба за ценообразуващи за всички останали продукти, като храни, каза още Кукушева. Според нея, основните потребители на хляб в България са социално слабите хора, това са пенсионерите, представители на малцинствените групи, хората, които имат ниски доходи.
„Има официално внесено предложение до министър-председателя от Националния съюз на хлебарите и сладкарите цената на хляба да не бъде покачвана, във връзка с актуализация на бюджета да бъде диференцирана ДДС ставката на хляба”, каза още тя. По думите й, социалният ефект от 10% ДДС на хляба ще бъде двоен и за потребителите и за производителите. Това беше необходимо, за да не се получи лавинообразно интерпретиране на темата за цената на хляба.
“Аплодираме предприетите мерки от МЗХ и БАБХ за контрол над вноса и на вътреобщностните доставки на храни.”, допълни Мариана Кукушева. “Очакваме нормативната база да бъде коригирана и допълнена, като контролът, който се оказва при производителите на български храни, да бъде с цялата си тежест да бъде оказван и върху вноса и вътреобщностния обмен на храни”, каза още Кукушева. Тя даде пример, как в Румъния всяка пратка на храни или напитки, които влизат в държавата се проследяват къде, как и под каква форма стигат до крайните потребители. На място се изследват по нормативна уредба за наличие на ГМО, за доказване на определени показатели за безопасност. Добре е да ползваме такава практика и у нас, за да защитим родното си производство, посочи Кукушева.
