Нищо не е по-важно за храната в ЕС от млечните продукти. Те съставят около една пета от общата земеделска продукция в ЕС и около една пета от световните доставка на мляко се консумира в ЕС. Но Европейското млекопроизводство е в дълбока криза.
Броят на млечните стопанства в ЕС намаля с 80% от 1984 насам, а последните няколко години бяха особено тежки. Автономната общност „País Vasco” (страната на баските) в Испания например, загуби 60% от млечните си ферми между 2002 и 2010г. Фермерите посочиха, че политиките на ЕС понижиха цените на млякото под стойността на производствените разходи.
През 2009 млекопроизводителите в Белгия разливаха мляко над селските полета като демонстрация, свързана с искането на по-добри цени. Тази година цените, които се изплащат на земеделските стопани за мляко паднаха до 0,20-0,24 евро на литър, което представлява половината от разходите за производство.
Политиката на ЕС в млекопроизводството се върти около система с високи тарифи, производствени квоти и субсидии. Също така има и мерки за подкрепа на цените, но те до голяма степен бяха заменени с директните плащания на производителите. Експортните субсидии трябваше да бъдат премахнати, но ЕС най-вероятно ще ги възобнови за да се справи с голямото количество проблеми свързани с доставките, както стана през 2009г. Тези субсидии са главно за големите преработватели.
Земеделските организации твърдят, че ЕС и неговите държави-членки систематично управляват квотите, така че предлагането надвишава търсенето. Това позволи на преработвателите да натиснат съответната изкупна цена под производствените разходи и им позволи да продават млечни продукти на международния пазар на конкурентни цени. Земеделците преживяха ниските цени благодарение на директните плащания, които получават в подкрепа от страна на правителството, но те са насочени към по-големите ферми. Три-четвърти от общия размер на преките помощи отиват към една четвърт от земеделските стопанства в ЕС.
