Комарите и конските мухи представляват ново предизвикателство в биосигурността, заключават в доклад за оценка на риска от пренасяне и разпространение на вируса на Африканска чума по свинете (АЧС) от кръвосмучещи насекоми в България от Центъра на оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ). Според експертите заложеното изискване в Наредба 44 за поставяне на противокомарни мрежи гарантира при необходимост профилактиката и невъзможностт за навлизане на инсекти в халетата със свине. При условие на намалена плътност на хапещи и кръвосмучещи насекоми или положителен резултат от противоинсектните мероприятия с обработки на биотопите противонасекомните мрежи могат да се отварят, за да не се затруднява вентилацията в помещенията, е мнението на специалистите. За тази цел още в началото на март бяха гласувани от Министерски съвет допълнителни разходи в размер до 1 500 000 лева за осигуряване на навременно организиране и прилагане на дезинсекционни мероприятия за контрол на комарните популации в страната. По план пръсканията ще обхванат приблизително площ от 501 320 дка или около 1 437 биотопа на територията на цялата страна. Това е едно от най-мащабните обработки срещу комари през последните години.
Ново предизвикателство в биосигурността обаче остават по-големите кръвосмучещи насекоми, които обикновено летят на по-дълги разстояния, като конските мухи от семейство Tabanidae, които могат да се хранят на трупове от мъртви диви свине в близост до ферма и след това да бъдат погълнати от домашни прасета, казват от ЦОРХВ. За да се постигне добра биологична сигурност, е важно да има правилно ограждане на стопанствата и да се поддържа чиста околната среда, за да се избегне приближаването на диви животни, но също така и контейнерите за мъртви животни следва да бъдат поставени в оградена зона с бетонен под, който лесно може да бъде дезинфекциран. Контейнерите за мъртви животни пък трябва да бъдат поддържани в добро състояние и винаги трябва да бъдат покрити, заключават от ЦОРХВ.
