Брашнестата мана е известна на всички стопани. Тя се среща по дърветата и храстите, на зеленчуковите култури (краставици, тиквички, патисони), а също и сред много цветя. Тя представлява гъбично заболяване по растенията, което се предизвиква от различни видове гъби-паразити. На повърхността на листата на заразеното растение възниква бял налеп, на който след узряването на спорите се образуват капки течност – оттук идва и названието “брашнеста мана”. Мицелът се разполага на петна най-често на листата и младите филизи, но и на дръжките и плодовете. Инфекцията започва обикновено на разположените близо до земята листа и постепенно се разпространява по цялото растение. Заразените плодове могат да се напукат и да загният.
Брашнестата мана може да се познае по сиво-белия налеп или по характерните тъмнокафяви топчета на повърхността на листата и младите стебла, което представляват спорите. С времето налепът става все по-плътен и след това покафенява.
Гъбите, които могат да предизвикат заболяването, са различни: Uncinula necator предизвиква брашнеста мана по лозата, Sphaerotheca mors – по френското грозде, Sphaerotheca pannosa forma persicae – по прасковата, Sphaerotheca pannosa Lew. var. rosae Voron. – на розата, Erysiphe cichoracearum, Sphaerotheca fuliginea – по тиквените.
Растенията губят декоративния си вид. Силно поразените части спират растежа си, почерняват и умират. Заболелите съцветия не образуват завръзи. Дори лекото заразяване може да предизвика рязко понижаване на зимоустойчивостта на филизите и пъпките, което да доведе до измръзване. Обикновено заразяването започва с началото на лятото, когато спорите се освобождават от плодното тяло на презимувалата гъба.
Развитието на брашнестата мана става в горещо сухо време с резки колебания в температурата и влажността. Разпространението се благоприятства след прекомерно внасяне на азотни торове, след силна резитба, която значително понижава устойчивостта на растенията.
Маната се разпространява чрез вятъра или пръските вода при поливане. Растенията могат да се заразят и при непосредствен контакт с болно растение.
Как да се справите
Има различни народни рецепти за справяне с брашнестата мана. Ще споделим някои от тях.
– 4 г калцинирана сода се разтварят в 1 л вода, добавя се 4 г сапун. Внимателно се разбърква и растенията се опръскват 2 пъти през седмица.
– ½ ч.ч. растителна пепел се залива с 1 л кипяща вода, оставя се да кисне 2 денонощия, прецежда се, добавя се 4 г сапун, предварително разреден във вода. Обработвайте два пъти с интервал от 7 дни. При силно заразяване обработките могат да бъдат повече.
– 1/3 кофа пресен кравешки тор се залива със студена вода и се оставя да кисне 3 дни, като периодично се разбърква. След това се филтрира през плътна тъкан и се разрежда с вода в съотношение 1:10. Растенията се опръскват вечер, за да се избегнат слънчевите изгаряния. Пресният разтвор се приготвя преди всяка обработка.
– За борба с брашнестата мана можете да използвате и всякакви градински плевели, с тяхна помощ можете да приготвите ферментирал разтвор. За тази цел се взема ½ кофа ситно нарязани плевели, които се заливат догоре с гореща вода, разбъркват се и се оставят да киснат няколко дни, след това се прецеждат през марля. Опръсквайте вечер.
– За опръскване срещу брашнеста мана можете да използвате и подквасено мляко. Препаратът се приготвя от отделената суроватка, която се разрежда в съотношение 1:10 със студена вода и се разбърква до получаването на еднороден разтвор. Готовата течност се сипва в пулверизатор и с нея се обработват растенията.
Още по темата: Къде зимуват бедите в овощната градина
