Агрозона публикува материала “38 млн. лв. по-късно” на Мария Манолова и Огнян Георгиев, вестник Капитал
Николай Папанов е млад предприемач. На 29 години той е собственик на две дружества и управител на други четири. Една от неговите компании – “Тренд глоуб”, има приходи от над 1 млн. лв. миналата година и печалба от над 400 хил. лв. Този нелош бизнес има една важна особеност – зависи до голяма степен от държавата. Пет от дружествата, управлявани от Папанов, са спечелили солидни поръчки от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) през изминалите няколко години. Четири от тях са консорциуми с други фирми – “Устойчиво земеделие за България и Европа”, “Евроинфо”, “Агро-грийн-инфо” и “Си Ей Пи – реформ”. Петото е “Тренд глоуб”, което е и съсобственик в някои от дружествата. Всички спечелени поръчки са по комуникационната стратегия на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), като общата им сума е над 2.6 млн. лв.
Преди седмица Министерския съвет показа списък на всички медии и фирми, които са работили по комуникационните проекти на шестте оперативни програми и ПРСР. Таблицата има претенцията да подреди картината на свършената дотук работа. От нея става ясно и например по кои проекти са работили свързаните с Папанов компании. Тя показва и че за седем години държавата е дала 28 млн. лв. директно на електронни медии без обществена поръчка. Останалите 38 млн. лв. пък са разпределени между фирми за дейности по информация, комуникация и реклама. “Ние нямаме нарушения, установени към този етап, и дано продължим по същия начин и с всички изпълнители на комуникационни проекти”, обобщи тогава вицепремиерът по еврофондовете Зинаида Златанова.
Няма случайни поръчки
Сама по себе си работата на фирмите около Николай Папанов с държавата не е изненадваща. ПРСР е с най-голям бюджет за реклама, а в този бизнес мнозина в последните години започнаха да разчитат на държавата. Но няколко важни подробности са от значение, за да стане ясно защо този случай е показателен за сбърканите комуникационни програми в периода 2007 – 2014 г. и защо това не бива да се повтаря пак.
Две от поръчките – тази на “Евроинфо” и на “Устойчиво земеделие”, са идентични – 5-минутни специализирани рубрики в телевизионни канали. При първата поръчка консорциумът е бил единствен кандидат, а при втората условията са били максимално затегнати и дори “настроени” – минимален оборот на участниците 2.04 млн. лв., ръководител на екипа с висше образование в областта на медиите и поне пет години опит в тв предавания с тема “Земеделие, преработвателна промишленост или селски райони”. Трета поръчка – тази за “Си Ей Пи – реформ”, на стойност 569 хил. лв с ДДС е била дадена дори без конкурс, защото става дума за “изключителна спешност, предизвикана от непредвидими за възлагащия орган събития”. На какво се дължи тази необяснима симпатия на възлагащия орган към един от многото участници на рекламния и продуцентския пазар?
Николай Папанов е бивш кадър на “Стандарт нюз” и според източници на “Капитал” – приближен до бившия оперативен директор на “Стандарт” Боян Томов. Връзките между двамата на хартия са косвени. Папанов поема “Тренд глоуб” от Мартина Кабакова през април 2012 г. – два месеца, след като то печели поръчка чрез “Агро-грийн-инфо”. То е регистрирано в определен период от време на ул. “Мизия” 23 – адресът на редакцията на “Стандарт”, както и на дружеството “Стандарт финанс”, което издава списание “Икономика” и което е било регистрирано с директори Боян Томов, Невена Мирчева и главният редактор и изпълнителен директор на “Стандарт” Славка Бозукова. Друго съвпадение е, че вписването на двете фирми в Търговския регистър е дело на един и същ пълномощник – столичния адвокат Маргарита Калпушкова. Калпушкова е вписала и “Бранд ПР” (тогава “Мъгъл трейдинг”), което е другото дружество, управлявано преди време от Боян Томов. По-късно Томов, който беше съветник на служебния транспортен министър и е изпълнителен директор на сайта kmeta.bg, излиза от управлението и на двете дружества и е заместен от Юлияна Томова.
Защо това е важно? В разговора, записан в Банкя между Бойко Борисов, Мирослав Найденов и градския прокурор на София Николай Кокинов (чиято автентичност никой не оспорва), Найденов обяснява, че техническите задания по комуникационната програма на ПРСР са правени от неговия съветник Мирослав Иванов, PR-ът (и любовница на Найденов) Кристина Спасова и… Боян Томов (“Аз съм го изгонил навремето, когато бях главен секретар, беше събрал 60 000 лв. за деца на сираци и ги открадна. От мое име ги беше събрал тоя Боянчо. Казал съм – аз където съм, той не може да се появи”, казва за него бившият премиер). Ако връзките между Томов и Папанов не бяха косвени, това би бил директен конфликт на интереси. Но още по-директно стоят нещата например с друг, свързан с Томов, бизнесмен – Кирил Грозданов. Грозданов, който е собственик на фирма за авточасти и автосервиз, е бил и управител на няколко консорциума и дружества, където преди това управител е бил Томов, включително “Бранд ПР”. Един от тях – “Европейско бъдеще”, е спечелил отново поръчка за “производство и тиражиране на магнитен носител и разпространение чрез национален всекидневник на филми за ПРСР” за 293 хил. лв. Идентична поръчка между другото е спечелил и другият консорциум на Папанов – “Агро-грийн-инфо” (където той е партньор с “От-до консулт” на Мира Баджева и Олга Лозанова). “Европейско бъдеще” печели поръчката седем месеца след като Боян Томов го напуска през 2009 г. Така двама души, пряко и косвено свързани с човека, правил правилата, се облагодетелстват от тях.
“Капитал” искаше да попита Николай Папанов как е спечелил търговете, дали има връзка с господин Томов, с какво е бил предпочетен от МЗХ и как в крайна сметка се е справил с поръчките, за които е взел доста обществени пари. Папанов отказа да отговори и затвори телефона. Томов не вдигаше своя.
Мрежи и мрежички
Бизнес моделът на Николай Папанов вероятно не е валиден за всички дейности по комуникацията на европрограмите досега, която е струвала, както стана ясно миналата седмица, 66 млн. лв. Но далеч не е единствената схема, която позволява тези пари да изтичат, без това да носи особен ефект. Дори бърз преглед на много от поръчките повдига достатъчно въпросителни.
Защо например изработването на лого и слоган на оперативна програма струва веднъж 32 хил. лв., а друг път 103 хил. лв.? Рекламната агенция “Янев и Янев” е взела тези две суми в две различни поръчки – съответно за ОП “Техническа помощ” и ОП “Транспорт”. От компанията коментираха пред “Капитал”, че не може да са взели 100 хил. лв. за лого и вероятно в проекта е имало и други дейности. До редакционното приключване на броя обаче така и не успяхме да се свържем с лицето, към което бяхме пренасочени за повече информация по двата проекта.
Към разнообразяването на ценоразписа на логата се включват и останалите министерства, които контролират средствата по европрограми. Логото и мотото на ОП “Регионално развитие” за 2014 – 2020 г. например струват 29 хил. лв. (които в списъка на МС са описани като “раздадени 9 бр. награди”). “ПР Ивент България” ЕООД (която съвсем не между другото е собственост отново на управителя на “Бранд ПР” и член на борда на директорите на “Стандарт финанс” Юлияна Томова) пък в момента прави конкурс за лого и мото на ПРСР за следващия оперативен период за 56 хил. лв. Изглежда, логото е нещо толкова неясно и обтекаемо, че може да струва всяка една сума между например 1 лв. и 100 хил. лв. Би било забавно, ако някой си прави тези експерименти със собствени пари. С обществени е недопустимо.
Проблемът с това кое колко струва не е страничен – той е съществен за всички дейности по поръчките за комуникация. ОП “Административен капацитет” (ОПАК) е платила за оценка на изпълнението и ефекта от Комуникационния план 57 хил. лв. на “Глобал адвайзърс” АД. Сходни дейности са извършени от “Рисърч & ПР Юниън” за ОП “Техническа помощ” срещу осем пъти по-голяма сума – 463 хил. лв. Програмите са сравними, защото и двете са малки и насочени предимно към администрацията. Да оцениш как едната е комуникирала осем пъти по-скъпо от същата оценка за другата е скандално.
Този проблем всъщност е директно свързан с другия – какво включват тези проекти. Тяхното описание и структура са така направени, че те като че ли умишлено могат да се разтягат до безкрай (предвид примера в началото – може би умишлено). Стратегиите и социологическите проучвания са по-малкото и лесно измеримо перо от евробюджетите за комуникация. В най-големите поръчки (виж таблицата) зад “разходи за информационни кампании”, “провеждане информационни дни, обучения и други публични събития” или “организиране на конкурс” може да се крият всякакви дейности. Или почти никакви. От изнесените данни не става ясно нито каква работа е свършена по такива поръчки, нито доколко платените от министерствата цени за адекватни. Вие например какво разбирате под задачата празник на агроекологичните земеделски стопани? ПРСР през 2011 г. е платила 412 хил. лв. на “Студио Златен век” за организирането на това. В същото време обикновена изложба-базар на биологични продукти струва 58 хил. лв. Каква е разликата между двете, която оправдава седем пъти по-високата цена?
Време за ножици
И само бегъл поглед върху дългите таблици, които МС най-накрая публикува, добре илюстрира защо за седем години така и не се намери пресечна точка между търсенето (на комуникационни услуги от страна на държавата) и предлагането (от страна на агенциите, за които това е основен бизнес). От PR индустрията например коментират, че членове на тяхната браншова асоциация участват в едва десет от всички обявени проекти за 1.5% от общата сума. “Прави впечатление, че там, където се иска наистина комуникационна работа и сериозни консултантски усилия – например в написването на ръководство за дейности по информация и публичност, проекти са дадени на професионални агенции за смешни суми”, казва анонимно един участник на пазара. За сметка на това някои от най-големите и общо формулирани поръчки са отишли например при туроператорски фирми. От някои рекламни и PR агенции не вярват дори в коректността на изнесените сега данни. Асоциацията на социологическите и маркетинговите агенции (БАМОР) пък отказа да присъства на организираното от новия министър Зинаида Златанова обсъждане на промените в правилата, защото много от членовете й не вярват, че от това ще произлезе нещо смислено.
Новите правила може да са готови до края на септември, когато трябва да е готов и комуникационният план за следващия програмен период, който определя парите за реклама по всички програми. Поне този път имаше обсъждане на това как ще се дават тези пари и за какво – миналият период показа какъв е резултатът от тихи разговори зад дебели врати. Едно от важните условия е те да не изискват конкретика (брой химикалки), а решения на проблеми (осведомяване); да предотвратяват възможността поръчките да се натъкмяват за конкретни изпълнители; разпределянето на средства по медии да следва някаква стратегия и логика и най-вече да е напълно прозрачно, за да отнеме възможността на държавни чиновници да придобиват с позицията си влияние върху канали за обществена информация.
“Проблемът се свежда до промени в контрола и Закона за обществените поръчки, но това е по-малката задача. По-голямата част от решението е промяна на манталитета и на изпълнителите и на възложителите”, коментира Иво Желев, чиято социологическа агенция “Естат” е работила по няколко поръчки за еврокомуникация. В последните няколко години Желев целенасочено специализира компанията си в изпълнение на държавни проекти, защото пазарът на маркетингови изследвания (подобно на рекламния) постоянно се свива. Но не вярва, че промяната на правилата ще даде ефект за пет или дори за десет години.
Междувременно правителството трябва да огласи не само имената на компаниите, работили с държавата по оперативните програми, а и отчетите по всички проекти. “Най-смислено ще е администрацията да публикува докладите за извършена работа, защото по същество тези пари са обществени и резултатите от труда на фирмите е обществен. Тук не може да има търговска тайна” смятат и РR агенциите. А срещу 66 млн. лева заслужаваме да знаем какво сме получили.
