Как едно бившо ТКЗС в Родопите заживя нов живот

Павлина Георгиева
Павлина Георгиева
9 Минути

С помощта на европейско финансиране бившото ТКЗС в Борино се превръща в модерен животновъден обект, а славата на животните се носи в целите Родопи

 Ние сме селски чеда. От малки помагаме на родителите си, имаме опит в сферата на животновъдството и затова се захванахме с този бизнес. Нашият район е с традиции в животновъдството, тук са се гледали огромни стада с овце и крави. С времето предците ни предадоха опита си и на  нас. Така представя накратко успешния си бизнес Али Таир, собственик на кравекомплекс и мандра Еко Милк, марка позната вече далеч зад пределите на малката община.

“През далечната 1995 година, когато стана ликвидация на ТКЗС, закупих кравекомплекса, който беше в много окаяно състояние. Изискваха се доста време, усилия и средства, за да придобие видът, който има днес. Това се случи благодарение на еврофондове. 2013 година кандидатствахме, одобри се проектът по мярка 121 и направихме цялостна реконструкция на кравекомплекса. Тогава мога да кажа, че  допуснахме една грешка, вървейки по пътя на бившето ТКЗС, и тя беше млекодоенето да бъде с централен млекопровод, а чистенето на торта с вериги с лопати.

През 2017 година кандидатствахме за цялостна промяна на технологията на отглеждане на животните към свободно боксово отглеждане. Проектът се одобри през 2018 година. В началото стартирахме с нашата порода – Бергене. Това е много маслена крава, но няма нужните количества мляко и така се стигна до тяхното ликвидиране и вкарване на животни от Дания на три транша. Първия път внесохме 103 животни като бяхме много внимателни дали те ще се адаптират при нашите условия. Стопанството ни е разположено на 1200 м надморска височина. Оказа се, че климатът тук е близък до датския и животните нямаха никакъв проблем. Бързо се аклиматизираха като за щастие нямахме нито едно животно, което да е умряло заради климатичните промени. Впоследствие успяхме да вкараме животни още два пъти, така стигнахме до 200 броя. Осезаемо се увеличи млякото. В днешно време сме може би единствената ферма в Родопите с такъв млекодой от близо 5 тона. Средният млекодой от една крава, това което интересува всички земеделски производители, е 32 литра, имаме рекордьорки. Някои хора от по-възрастното население, които са се занимавали с животни, когато чуха, че изкарваме до 50-55 литра мляко от едно животно смятаха, че е невъзможно. Поканихме ги в доилната зала сами да видят и не можеха да повярват на очите си ”, още споделя Али Таир.

Избор на порода и модернизация на предприятието

Изборът на животни в стопанството става с помощта на професор Кръстанов от Тракийски университет. По негова препоръка се доверяват и на известната порода холщайн.  говорихме за кравите и това каква порода да се вкара в стопанството след като направихме реконструкцията, той ни посъветва да вкараме Холщайн, от която при млекодой в Борино постигат много добра масленост от 4,6- 4,7%.

След реконструкцията с помощта на европейски средства, доилната зала е оборудвана с централен млекопровод.

“Всяка крава тук е с чип. Въведени са ушните марки в системата и влизайки в доилната зала четецът разбира коя крава се дои в момента. Системата  отчита кои крави са с мастит и не ги дои. Тя сама обозначава, че мястото на кравата не е там. По този начин не може да се допусне в общото мляко да влиза мляко с антибиотик или от маститна крава”, разказва още Таир.

Благодарение на новата доилна зала, отчитайки индивидуално млекодоя на всяка крава, тук се обособява първият филтър за здравословния статус на животните. Работникът, виждайки че млякото от дадено животно започва да пада, веднага това му дава сигнал, че нещо се случва с кравата и веднага ветеринарят взима мерки и проверява каква е причината млекодоят на животното да пада.

„Информацията от доилната зала за всяко животно се запаметява в компютъра,  свързана е и с нашите телефони. Където и да се намирам получавам информация на мобилния си телефон колко литра е дала всяка крава, колко литра общо сме добили за деня и още”, споделя собственикът на модерната ферма.

С европейски пари се инвестира в мандрата

За да се повиши ефективността и икономическите показатели на фермата, решават да затворят цикъла. През 2016 година кандидатстват за европейско финансиране, а през 2017 година влизат в експлоатация новите машини. „Нещата се случиха бързо благодарение именно на еврофондовете. Несъмнено те много ни помогнаха. Кандидатствахме по подмярка 4.2 за преработка в предприятията.

Направихме млекопреработвателно предприятие и успешно преработваме собственото си мляко. Едно е да се продава мляко, друго е да се преработва. В тези тежки времена това ще ни спаси“, споделя още животновъдът.

“Ние не вкарваме мляко отвън и нямаме такова намерение и за вбъдеще. Мога да гарантирам за качеството само на нашата продукция. Имаме лаборатория, където млякото се изследва ежедневно преди да се преработи, задължително се прави тест. Девизът ни е “Качество и само качество” . Целта ни е не ние да правим реклама на продукта, а клиентът да направи реклама на нашия продукт след като опита. Качеството е достатъчно, за да имаме успехи и да пробием на пазара.”, допълва още той.

Четете още: Борино – млечното царство в Родопите

Криза е, нужна е помощ от държавата

“Държавата трябва да се намеси в този момент. Тя трябва да помогне на земеделските производители в сектора на животновъдството, който е много тежък.

Вдигат се цените на услугите както на национално, така и на европейско ниво. През последната година започнах да плащам два пъти по-високи сметки за ток. Що се отнася до силажа – тук се намираме на 1200 м надморска височина, нямаме силажи, не можем да отглеждаме царевица и си набавяме фуражи от гоцеделчевското и пловдивското поле. В момента е на цена от 15 стотинки, започнахме от 7, 5 стотинки –  отново два пъти повишение в цената. Стойността на фуражите също се повишава. Започнахме с 28-29 стотинки царевица, сега тя идва в стопанството на 53-54 стотинки – отново двойно. Тук е важно да се отбележи, че цената на млякото не се качва за крайния потребител. При такива условия трудно се свързват двата края. Земеделските производители, които сме се хванали на хорото, в момента се печем на силен огън”

Бързо признание и голяма награда

Макар и сравнително млада мандра от 2018 година,  Еко милк Борино за кратко време успява да се докаже на пазара. Още при първото си участие на хранителните изложения в Интер Експо Център – Светът на млякото, продуктите на марката са отличени със златен медал.

“В момента предлагаме продуктите си в големите вериги магазини и с всеки изминал ден разширяваме нашите пазарни територии. Сега разширяваме асортимента в мандрата. В началото започнахме с кашкавал и сирене, сега добиваме и масло и кисело мляко. В момента предлагаме кофички от 1 и 3 кг кисело мляко, докато съвсем скоро в магазините ще се появят и разфасовки от по 400 грама, по желание на клиентите ни.”, споделя още Таир.

“И нас не ни подминава напускането на родния край, както е характерно за цялата страна. Имаме доста хора в Германия, Англия, Норвегия. За съжаление мнозина напуснаха Борино. Въпреки това, тук все още има млади хора, които са се заели да работят в животновъдния сектор. В нашето стопанство работят предимно млади хора. Предоставяме работни места на 20 човека от Борино и се радваме, че успяваме с добри условия на труд и иновативни техники да ги задържим при нас”

 

Павлина Георгиева завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. В Аgrozona приоритет са й биологичното земеделие и здравословните храни, розопроизводството, пчеларството, ловът и риболовът.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА