Първо правило при намиране на малка сърничка в гората – не я “спасявайте”, тя не е изоставена
Всяка година природозащитници и ловни специалисти отправят призив към всички, които отиват в дома на животните – гората, че месеците май и юни са периодът на раждане на сърнетата, предаде НЛРС- СЛРБ. Намирайки по време на излет сърне в тревата, хората решават, че е изоставено и го взимат със себе си, за да го „спасят”. Удивително е как понякога и най-добрите намерения на човека могат да доведат до истинска трагедия. Няма нищо по-лошо от „кражбата” на сърнето от неговата майка, защото тя не го е изоставила.
Малкото не бива да се взима в ръце и да се отнася у дома с цел да се „лекува” и после да се върне обратно, тъй като майка му едва ли вече ще го открие. Не бива да се докосва и гали бебето сърне, човешката миризма неминуемо ще бъде усетена от майка му и нейното поведение по отношение на собственото чедо може да бъде непредсказуемо, а и хищниците ще го открият.
Глобата за вземане и укриване на дивеч е до 2000 лв.
Идеята, че сърнетата могат да бъдат отгледани в домашни условия, превръщайки ги в екзотични любимци, е недопустима. Такива животни израстват доверчиви към човека и не получават необходимите навици за горски живот, те никога няма да станат отново диви животни. Отглеждането на сърнетата в несвойствени за тях условия е изключително трудно, при това кравето мляко по своя състав не е подходящо за тези животни. Не бива да се забравя, че сърната не е и домашна коза. Майчиното мляко е незаменима храна за сърнетата в първите 1-2 месеца.
Зловещо е и вземането на малките с користни цели – продажба. Взимане на сърне е допустимо само и единствено в случаите, когато малкото е видимо ранено и има нужда от лечение. Другото е похищение, което е наказуемо по ЗЛОД. За взимане и укриване на жив дивеч глобата е до 2000 лв.
Това, че сърнето се крие в гъстата растителност е нормално поведение
Колкото и да не ни се вярва, неговата майка е някъде наблизо, тя не го е изоставила в порив на майчина безотговорност. На първо време сърната оставя новороденото там, където то се е появило на бял свят и идва само да го храни, често през нощта. Тази стратегия съвсем не е случайна, в случай на опасност на майката ще й бъде по-лесно да отклони евентуалния хищник по-далеч от своето безпомощно потомство, а сърнето ще има възможност да се притаи в тревата. По това време жлезите с външна секреция почти не функционират, т. е. на хищниците, ориентиращи се по миризмата, преди всичко вълци и чакали, ще им бъде трудно да го открият. При опасност сърнетата не бягат, а напротив – запазват пълна неподвижност, а женската, ако види хищника недалеч от мястото, където е скрила своето потомство, ще се постарае да го провокира да я преследва, за да го отдалечи от сърнетата.
