За замразяване и блокиране на средства по ПРСР 2014-2020 няма основание да се говори, това каза Ивайло Тодоров, изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в България, по повод критиките на Европейската комисия относно ПРСР 2014-2020 в сутрешния блок на Bulgaria On Air. Забавяне на програмата ще има, защото тя ще стартира евентуално в началото на следващата година. Не трябва да забравяме, че и предходната програма също стартира една година по-късно, но средствата бяха усвоени, а мерките, които касаят земеделските производители, дори недостигнаха и бяха усвоени над 100%, припомни Ивайло Тодоров и допълни: „Така че аз считам, че при една нормална работа от всички страни, не само от страна на администрацията, но най-вече от страна на земеделското министерство, Програмата ще стартира и няма да има проблеми.“
Изпълнителният директор на АЗПБ казва още, че от бранша в Румъния са споделили, че и тяхната ПРСР е на същия етап. „Предполагам, че и останалите страни членки са в това положение.“, допълни още той и уточни, че е нормално да има коментари на Комисията и те да се изчистват.
Една програма, пет правителства
Изпълнителният директор на АЗПБ определи забележките на ЕК към ПРСР като очаквани. Той посочи, че те са коментирани с Комисията в периода след подаването на Програмата. „Това са технически бележки и коментари.“, посочи Тодоров и обърна внимание на факта, че ПРСР ще се разработва от пет правителства, две от които служебни: „Това дава своя отзвук като говорене и коментари – всеки казва как предният не е направил нищо, но всъщност експертите в министерството са едни и същи, ние като участници в тематичната група сме едни и същи и трябва всеки да даде своя принос, за да може тези бележки да бъдат отстранени възможно най-скоро и земеделските производители да усвоят възможно най-много средства в периода, който остава. А той остана с една година по-малко.”
Изчистването на забележките – със съвместни усилия
По думите му политическото говорене около програмата може да се отрази негативно, ако работата по програмата спре. Ивайло Тодоров уточнява, че утре има Комитет по наблюдение на старата програма и са включени точки с коментари по новата програма. Той коментира, че са необходими съвместните усилия на всички участници в Тематичната работна група за изчистването на основните забележки на ЕК. „Една от бележките на Комисията е свързана с мерките за напояване – нещо, което всички ние и като администрация и като земеделски производители, считаме, че е изключително полезно. Тези мерки са включени на база на нашите предложения като земеделски производители и асоциации, така че ние трябва да бъдем достатъчно мотивирани да съдействаме в тази посока“. Относно забележките към администрацията Тодоров посочва, че АЗПБ очаква повече информация на утрешния комитет.
Законът за подпомагане на земеделските производители
По повод промените в Закона за подпомагане на земеделските производители Ивайло Тодоров посочва, че те интегрират Концепцията за директните плащания. „Това, което беше прието доста по-рано и беше изпратено в Брюксел, то трябва, естествено, да бъде въведено в националното законодателство.“, отбеляза Ивайло Тодоров и допълни, че в поправките не е отразено определението за активен фермер. По думите му този закон е изключително стар. Тодоров определи като едно от предизвикателствата пред следващия ръководен състав на МЗХ съставянето на напълно нов Закон за подпомагане на земеделските производители, който изцяло да отразява ОСП на ЕС, за да не се работи „на парче“, както сега. По думите на Тодоров е необходим мониторинг на всички закони, отнасящи се до земеделието – именно това ще бъде и част от предложенията на АЗПБ към новото ръководство на МЗХ и новия парламент.
Липсва екологична оценка
Виждаме, че в коментарите на Комисията са залегнали точки, които ние ние от Асоциацията сме давали като предложения и сме обръщали внимание на Министерството на земеделието, коментира за Агрозона Ивайло Тодоров. Като пример той даде изработването и конкретните ставки за компесаторните плащания по “Агроекология” и определянето на бюджети на някои от мерките и подмерките.
Притесняваме се също и че Комисията акцентира и върху това, че не е изработена екологичната оценка, а в същото време тази екологична оценка се разработва от външен частен изпълнител и задължително Министерството на околната среда. Без тази оценка няма как да бъде одобрена програмата, отбеляза изпълнителният директор на АЗПБ и посочи, че това поражда притеснения, “тъй като не знаем нито кой я изпълнява, нито какви са му сроковете – надяваме се, това да се контролира от съответните министерства.”
АЗПБ защитава мярката за хуманно отношение към животните
Виждаме, че има коментари и по отношение на мярката за хуманно отношение към животните, за която ние настоявахме през цялото време при подготовката на Програмата, каза още Ивайло Тодоров. Той посочи, че по тази мярка е имало и голяма съпротива от страна на другите организации, но АЗПБ ще продължи да я защитава, “тъй като се вижда от опита, особено в Румъния, че тя е постигнала много сериозен ефект в развитие на животновъдството”. Тодоров посочи, че Асоциацията на земеделските производители в България ще продължи да помага на администрацията с каквото може, за да се дадат адекватни аргументи на Комисията и мярката да се запази в ПРСР.
