Искане за ясна дефиниция за месодайна крава отправиха Георги Андонов, председател на УС на Браншовата камара за месодайно животновъдство и други представители на камарата за месодайно животновъдство на провелата се Кръгла маса по време на Осмата национална среща на земеделските производители.
По време на дискусията, МЗХГ, в лицето на заместник министър Вергиния Кръстева, се ангажира с обещание за организиране на нова кръгла маса. На срещата присъстваха компетентни лица, специалисти, представители на бранша, на Министерството, БАБХ и всички останали заинтересовани страни и заявиха че ще работят по въпроса за определяне на точна и категорична дефиниция за месодайна крава, както и за уточняване на всички останали въпроси, които затрудняват работата между различните звена. По време на дебата възникнаха много въпроси, чиито отговори са многозначни и това дава повод да не могат да бъдат съгласувани работата и дейностите между заинтересованите страни. Говедовъди също присъстваха на срещата и твърдо подкрепиха искането за ясна дефиниция.
Пример от практиката във Финландия даде Андрей Чалъков, член на Борда по говеждо и агнешко месо. За 75% кръвност на месодайна порода определят там едно животно като месодайно. От ВетИС обаче не могат да се ангажират с подобен анализ на ДНК, за определяне на процент кръвност. От създаването си организацията се ангажира със ветеринарната част на животновъдството, а в последствие, заради липсата на друга такава организация, се налага поемането и на функциите за подпомагане и фокуса от първоначалните цели е бил изместен през годините.
Предстои да бъде уточнена и датата за сформиране на кръглата маса, по време на която да се изяснят онези въпроси, които спират практическото, икономическо и бизнес развитие на месодайносто говедовъдство,което в България има сериозен потенциал за развитие.
Друг важен въпрос, чието решаване предстои, е невъзможността животни на например 22 месеца да могат да бъдат вписани в системата на ветИС като крави-майки, поради ограничението, наложено от организацията преди няколко години, за поставяне на минимален праг за заплодяването на едно животно. Този праг възниква в период, когато в България започват масово да се заплождат телета на възраст около 14 месеца. Това предизвиква намеса на организацията, като част от мерките за хуманно отношение на животните и предизвиква определянето на минимална възраст. По време на срещата беше уточнено, че ситуацията през последните години е претърпяла промени, в България вече се срещат породи, които се развиват по-бързо и съответно ограничението за минимална възраст от 24 месеца при тях не е рентабилно. Проблемът възниква от там, че иъстемата няма възможност да разграничава две различни породи, бързо и по-бавно развиваща се и по този повод ограничението и за двете е еднакво. Този въпрос обаче предстои да бъде дискутиран и все пак да бъде взето решение, позволяващо използването на пълния капацитет на по-бързо развилите се животни.
Още по темата може да прочетете в следващия брой на списание Агрозона, където акцент ще бъде месодайното говедовъдство.
