Производството на органик продукти е ниша в консервната индустрия
- Г-н Кировски, как се справя браншът на преработката на плодове и зеленчуци през тази различна за всички година и кои са основните предизвикателства, пред които ви изправи кризата с коронавируса?
- В Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци членуват повече от 30 фабрики, които формират над 70% от производството на консервирани храни в България. Повече от 20 години нашата организация изпълнява успешно своите функции – да сплотява бранша и да защитава неговите интереси. Тази пандемия засегна почти всички отрасли на икономиката. На повечето сектори на хранителната промишленост, включително и консервната индустрия, отражението е най-малко. Това е разбираемо, защото хората биха се лишили от всичко останало, но не и от храна.
- Има ли предприятия, които няма да се справят с трудностите?
- Най-трудно ще се справят с кризата консервните предприятия, които произвеждат продукти в кетъринг сегмента, защото кризата удари основно туризма, хотелиерството и ресторантьорството, но повечето наши фирми произвеждат продукти и в ритейл сегмента, където се забелязва ръст в продажбите. Така чрез увеличаване на производството на продукти за краен потребител общият спад би могъл до известна степен да бъде компенсиран.
- Пострада ли износът на български консерви и къде пазарите ни се оказаха затворени?
- Не бих казал, че износът на консервирани плодове и зеленчуци е пострадал сериозно от кризата. В началото имаше някои затруднения, свързани с логистиката, но факт е, че транспортните коридори в Европа останаха отворени и това даде възможност на нашите предприятия да извършват нормални доставки до своите европейски клиенти. Контейнерният транспорт също продължи да работи нормално, което ни даде възможност да изпълняваме поръчки за по-далечни дестинации като Азия, Америка, Австралия и др.
- Намериха ли се нови ниши, където да стъпят родните продукти в тези месеци?
- Един от най-успешните начини за намиране на нови клиенти е участието на нашите фирми в международни и български изложения за храни. За съжаление всички изложения тази година бяха отменени и търсенето на нови клиенти по този най-успешен начин стана невъзможно. Колегите в момента наблягат сериозно на онлайн маркетинга, но там добрите резултати идват по-бавно.
- Какво се забелязва в поведението на българина на пазара на консерви? Кои са най-търсените продукти в началото на годината и какви са сега?
- Тази година се получи един интересен феномен в поведението на българските потребители. След обявяване на пандемията се забеляза сериозно увеличение в продажбите на консерви, което продължи до средата на месец юни. Някои наши фирми достигнаха ръст 15-17% в сравнение със същия период на миналата година. Непосредствено след това, през юли и август, продажбите рязко намаляха и чак през септември пазарът се нормализира като достигна миналогодишните нива. Тук искам да успокоя българските потребители, че не е нужно да се презапасяват. Консервната промишленост работи с пълна сила и дефицит на пазара няма да има.
- Научихме ли се да ценим българското производство на консерви? Как се промени вкусът на потребителя през годините? Какви са основните продукти, които консумира българинът и кои се търсят извън граница?
- Определено българският потребител започна да цени все повече както българските плодове и зеленчуци, така и българските консерви. Истина е, че последните 20 години консервната промишленост в България постигна огромно развитие. В миналото са се произвеждали малък брой асортименти в огромни количества, предназначени основно за износ в бившия Съветски съюз. Сега, в условията на пазарна икономика и огромна конкуренция, консервните предприятия разшириха многократно своя асортимент, модернизираха оборудването си и в момента акцентират основно в производство на висококачествени продукти, които станаха любими на българския потребител. Като неоспоримо доказателство за увеличеното търсене на български консерви е фактът, че голяма част от търговските вериги създадоха собствени марки, акцентирайки на това, че са произведени от български плодове и зеленчуци по български рецепти. Това недвусмислено доказва, че нашият бранш е с висока оценка за качество.
Българският потребител, колкото и да е недоверчив, много му харесва и с удоволствие използва готови зеленчукови миксове и варива в домашната кухня, както и готови за директна консумация ястия и всичко останало, което може да му спести усилия и време.
- Държавен фонд „Земеделие” отвори различни мерки за преработвателите през тази година, за да ги насърчи да използват българска суровина. Колко от членовете на СППЗ успяха да покрият критериите и се включиха в мерките?
- Мерките, които ДФЗ отвори, все още са в ход и нямаме информация колко наши фирми и по коя мярка са кандидатствали. Такава информация ще има най-вероятно в края на годината, но ми се иска да споделя моето отрицателно мнение по критериите за някои от тях. Защо беше необходимо изискването към фирмите да закупят земеделска продукция с 15 или 30% повече от миналата година, за да получат помощ по тези мерки? В условия на криза е постижение за всяка фирма да запази миналогодишните си нива, а не да се търсят невъзможни ръстове в производството. Така парите няма да отидат при никого или най-много в една-две фирми. Когато се обсъждаха правилата по тези мерки нашият Управителен съвет даде своето писмено предложение, но беше взето друго решение, за което научихме по-късно.
- Какво показа пазарът – конкурират ли се домашните консерви с промишлено произведените и какъв процент е това?
- През последните десетина години се забелязваше един постепенен спад в приготвяне на консерви в домашни условия, което означаваше повишено доверие към нас, промишлените производители. Тази година, вероятно заради стреса от пандемията, има засилено производство на домашни консерви. Никой не може да изчисли в какво количество са те, но на производителите на домашни консерви ще им насоча вниманието към три важни факта: първо, няма да ви излезе по-евтино, защото цената на която ще си купите суровината ще е доста по-висока от цената, на която купуват консервните фабрики. Второ, нямате никаква информация с какви пестициди и изкуствени торове е третирана суровината. Трето, при зеленчуци, съдържащи голямо количество белтъчини – грах, бамя, патладжан и др., рискът от развала на продукта или натравяне е доста голям. Затова на всички препоръчвам да консумират консерви, произведени в нашите предприятия, защото гарантираме пълна проследяемост на суровините и строго контролирани производствени процеси.
- СППЗ е на 20 години – какви са основните изводи, които можете да направите за бранша? Какви са преработвателните предприятия сега и какви бяха в началото?
- Както казах в началото, консервните предприятия в момента нямат нищо общо с мастодонтите от времето на социализма. Благодарение на европейските програми за финансиране, голяма част от тях успяха да закупят възможно най-модерното оборудване, да механизират и автоматизират своите производствени процеси. Нека да не забравяме и заслугите на най-големия в Източна Европа Университет по хранителни технологии в Пловдив, който създава добре обучени кадри не само за България, но и за много страни по света. Като добавим и факта, че българските плодове и зеленчуци у нас са с високи вкусови качества, с гордост можем да кажем, че българската консервна промишленост е на световно ниво.
- Какво е бъдещето на бранша – каква е прогнозата за следващите години и предвид развитието на идеята за здравословен начин на живот как ще се променят родните консерви?
- Бизнесът винаги се е съобразявал с изискванията и тенденциите на пазара. Предизвикателствата, които ни очакват в бъдеще, и препоръките на Световната здравна организация са реформулиране на рецептурите в хранителната промишленост с цел намаляване консумацията на вредни съставки като сол, захар и други там, където това е възможно. Изключително перспективно е и производството на органик продукти, защото все повече се увеличават потребителите, които искат да се хранят здравословно. Насоките за развитие и предизвикателствата пред нас са много и нека да пожелаем на нашите колеги здраве и много енергия, за да посрещнат тези предизвикателства.
Четете още по темата в брой 108 на списание “Агрозона”
