Това лято беше много различно за пчеларството у нас спрямо други години, заради необичайно многото дъждове и студеното време в отделни моменти, това каза за “Агрозона” инж. Михаил Михайлов, председател на Съюза на българските пчелари. Всичко това беше изключително неблагоприятно за дейността на пчелите – главно за опрашването, както и за събиране на нектар и на прашец, обясни инж. Михайлов. Подобряването на времето през август обаче компенсира липсата на мед от предишни паши на места с по-късни паши като слънчогледа и магарешкия бодил.”Характерно за тази година беше това, че една основна паша, а тя е на много места и първа – акациевата, не беше усвоена от пчелите, и следователно почти нямаме акациев мед в страната”, посочи председателят на Съюза на българските пчелари.
Няма профилактични прегледи
Относно моментното състояние на пчелите инж. Михайлов каза, че те на места то е добро, но в други се налага хранене на медоносните насекоми, което е характерно за този есенен период, т.е. предзимно подхранване на пчелите, за да могат да си набавят необходимите запаси от мед. “За нас моментното състояние е важно най-вече по отношение на здравословния статус на пчелите, а за това трябва да се извършват профилактични прегледи. Проблемът е, че такива прегледи почти не се извършват, а там, където това се прави, се извършват само от ветеринарни лекари, а не и от пчелари проверители, както беше допреди две години.”, обясни Михаил Михайлов. Най-общо казано, моментното състояние на пчелите е добро, третираме сега срещу един кърлеж – акар, причинител на вароатозата, посочи той и допълни, че това се прави от компетентните пчелари след последната главна паша – тогава, когато се свалят медовите корпуси и магазини.
Добивите от мед
Акациев мед тази година почти няма, поради климатичните условия. На места все пак пчеларите са добили известни количества, но той обикновено се смесва с рапичния, тъй като рапицата и акацията в някои райони цъфтят по едно и също време – в резултат медът бързо кристализира и няма нищо общо с характерния акациев мед, който е течен и прозрачен и до 2-3 г. не кристализира. По информацията, която имаме от различните региони, медът, добит през тази година, ще е по-малко от предходната, каза председателят на Съюза на българските пчелари. Характерното за тази година е, че пчелите се роиха много, в резултат на което до известна степен са възстановени загуби на пчеларите.
Българинът яде само по 250 гр мед годишно
Интересът към българския мед е постоянен, но хората у нас се ограничават поради липсата на средства, тъй като медът не е основен хранителен продукт. За да могат пчеларите да си реализират част от продукцията и да популяризираме меда, се организират изложения и фестивали. От 15-и до 20-и септември 2014 г., в град София, ще се проведе Есенният софийски фестивал на меда, на площад “Бански” (срещу централния вход на Централна минерална баня, в близост до Халите). Традиционно, в есенното изложение участват над 40 души пчелари, производители от цялата страна, които представят своята продукция на изложбени щандове. Наред с изложението, фестивала има и съпътстваща програма. Пчеларите реализират част от продукцията си, печелят нови потребители на уникалните пчелни продукти и с това увеличават броя на консуматорите в нашата страна, посочи Михайлов. Няма точни данни колко точно мед се консумира у нас, но се говори за около 20-250 гр на човек от населението на година. В съседните страни потреблението е много по-голямо, дори в някои от тях това, което се произвежда, се консумира изцяло и те почти нямат износ, отбеляза инж. Михайлов. При нас износът превъзхожда вътрешното потребление. На фона на България се откроява Германия, където се падат по около 2,5-3 кг мед на глава от населението.
Поради отличните си качества българският мед се търси в чужбина, изнася се предимно за Европейския съюз и за страните от Близкия изток, но ние сме сравнително малък пазар, каза инж. Михаил Михайлов. Годишно максимално се произвеждат 10-12 хил.тона мед. На фона на големите количества, които се търгуват по света, българската продукция е много малко, за това тя се търси основно като подобрител, уточни той.
Анета Стефанова
