Инвазивен вид мори дърветата в Странджа

Павлина Георгиева
Павлина Георгиева
4 Минути

Дъбовата коритуха навлиза все повече на територията на Странджа, застрашавайки хиляди декари гори от изсъхване

Разпространението на дъбова коритуха в Странджа наскоро дискутираха български и турски лесовъди по време на теренен обход на територията на Регионална дирекция по горите – Бургас. За опасностите и вредите, които може да нанесе инвазивният вид, както и за  необходимостта от съвместни действия и периодични срещи по темата разказва доц. д-р Здравко Сталев, експерт в Югоизточно държавно предприятие по радио “Фокус”.

Навлизане на Дъбовата коритуха в Европа

„Става въпрос за инвазията на един чужд вид, чиято родина е Северна Америка. В началото на XXI век – около 2000-та година, той навлиза в Европа през Испания и Франция, а от около 3-4 години е проблем и за България.
Специално в Странджа планина той е навлязъл от турската нейна част. Там, където се е развил преди може би 10 години. През последните две години положението е тревожно – нападнати са насаждения във вътрешността на Странджа – на територията на горските стопанства в Малко Търново и Звездец, а през тази година коритухата се е разпространила и на територията на Приморско, държавното горско стопанство Ново Паничаево, а също така вече го има в Айтос и Карнобат“, споделя доцентът.
„Това е един вредител, който не изгризва листата, а просто изсмуква сока от тях – изсмуква хлорофила. Листата остават цели, но пожълтяват и покафеняват. Това води до общо влошаване на цялата горска екосистема.
Интересно е, че този вид развива 3-4 поколения за един сезон, което прави борбата срещу него изключително трудна и честно казано почти невъзможна”, споделя още той.

Какъв е пътят за унищожаване на вредителя?

„Що се отнася до борбата с него, първо – използването на каквито и да било препарати е почти изключено, защото ще трябва да се използват на големи територии и то в рамките на Природен парк „Странджа“. Това би се погледнало изключително негативно. Освен това, казахме, че вредителят има 3-4 поколения годишно, което означава, че, ако се използват препарати, той трябва да бъде атакувано всяко едно поколение”, коментира Сталев.

Какво показва опитът на южната ни съседка?

“По данни, които съм събрал за Република Турция, става ясно, че там е започнало изпробването на биологична борба с вида – т.е. разпространен е друг насекомен вид, който унищожава този. Техните изследвания обаче също са в начален стадий. Именно затова на тази среща предложих да се установят контактни на високо ниво в Турция . Да се направят съвместни посещения и да се обмени опит в тази насока“, призовава Сталев за сътрудничество.
„В нашите институти към БАН има специалисти, които могат да разработят използването на полезни паразитоиди. Вариантите са няколко, но сме в начален стадий на изследването и не можем да кажем твърдо, че в момента трябва да се проведе борба срещу вредителя и че тя ще е успешна”, заключва той.


Четете още:

Дъбовата коритуха може да застраши производството на манов мед

Павлина Георгиева завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. В Аgrozona приоритет са й биологичното земеделие и здравословните храни, розопроизводството, пчеларството, ловът и риболовът.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА