Днес е Игнажден, вярва се, че от този ден започват коледните и новогодишните празници. Православната църква почита църковния празник на Свещеномъченик Игнатий Богоносец (Предпразненство на Рождество Христово), наричан от народа Игнажден.
Според поверията този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година. В някои области на България го наричат Нов ден. Другите названия на празника са Игнат и Млада година.
Най-важното на този ден е кой пръв ще влезе в къщата. Т.нар. обичай “полазване” е характерен за всички области на страната ни. Оттук идва и още едно наименование на празника – Полаз или Полазовден. Ако първият човек, който влезе в дома, е с добро здраве, има задружно семейство и е имотен и грижлив стопанин, това е благословия. Всички негови качества и придобивки се превръщат в благословия за домакините.
В някои райони на Северна България се считало за голям късмет, ако първият посетител е здрава бременна жена. Независимо от пола и възрастта, полезникът трябвало да бъде буквално обсипан с пшеница, ечемик и сушени плодове. В някои селища на страната ни дори го дарявали с нова риза и чорапи. Домакините нагостявали полезника богато, а той на свой ред ги благославял.
На Игнажден е в сила и друго важно поверие – да не се дават пари назаем. Свързано е с другите обичаи за запазване на благополучието и берекета. Някога било забранено да се изнася от къщи каквото и да било – предмет, храна, сечиво. А всеки, който излизал, на връщане трябвало да бъде с “пълни ръце”. Обикновено хората внасяли по малко слама и я трупали зад вратата – вярвали, че така кокошките ще носят цяла година и ще се множат.
Според народната вяра, родилните мъки на Богородица започват от Игнажден. Затова жените не работели на този ден – ястията приготвяли в навечерието на празника.
Трапезата на Игнажден
На Игнажден е и първата кадена вечеря, която е постна. Нека припомним, че прикадяването се извършва само на най-големите празници, когато трапезата е едновременно празнична и поменална. Когато сложеното върху нея е дар за предците, благодарност към висшите сили и се споделя само с най-близките
На Игнажден стопанката меси обредна пита с мая, която вечерта се разчупва, у когото остане по-голямото парче се смята, че в него ще е късмета.
Приготвя се жито и царевица за берекет и първо се дава на момите в къщата. Готвят се и сармички. Домакинята давала по два ореха на всеки от семейството, а на Бъдни вечер се гадаело по тях. Месят се колачета за здраве, на масата присъства също ошав, картофи, ястия с праз или булгур, мед.
А ето и няколко любопитни народни поверия за празника:
- Не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.
- Мъжете не впрягат добитъка, за да са здрави и пъргави през цялата година.
- Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече, жар или сол – за да не излезе берекетът.
- Не се иска и не се дава нищо назаем.
- Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят.
- Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
- Не се вари боб, за да не бие градушка.
- Не се пере, за да не налети болест.
Снимка: uniconbg.com
