„Хубав Великден- още по-хубав Гергьовден“+ рецепта за гергьовска питка

Павлина Георгиева
Павлина Георгиева
6 Минути

Гергьовден, празникът на Свети Георги Победоносец, покорил ламята и умрял за вярата в Христос, е един от най- обичаните български празници. „Хубав Великден- още по-хубав Гергьовден“ казва народът. Този ден е празник на събудената за нов живот тържествуваща природа, щедро разцъфнала с дарове за хора и животни. Според Гергьовската мъдрост, вяска капка дъжд, която падне на този ден е злато. Гергьовден води своето начало от древен езически празник, свързан с пасищното отглеждане на овцете и козите и с тяхното първо задояване. „Георгиус“ идва от старогръцки и значи „земеделец“.

Традиции и обичаи

В Източна България вечерта преди празника младите обикаляли нивите, за да прогонят житомамниците, „къпели се в роса“ за здраве, брали крушови клончета и коприва, които закачали на вратите на дома, хамбара, обора и кошарата. Освен това в този ден те палели свещи и пиели „мълчана вода“ за лек.

Всяко нещо, което се правело на празника било с мисъл за плодородна година, богат добив, пълни хамбари и шумни обори, за коприва, ползи, Agrozona.bgизкласили ниви и гълчави къщи. Друга интересна традиция в този ден е свързана с копривата. Сутрин, още преди изгрев слънце, който стане най- рано измивал лицето си и със стрък коприва бързал да удари по ходилата още спящите в къщата. Това се правело за добро, за да са всички пъргави, злини и змии да не ги настигали. Бабата в къщата пък жулвала децата с коприва още преди да станат, за да са здрави през годината, а на себе си закачала стрък коприва над челото, за да не я лови главоболие.  След това всички пиели студена вода от нова стомна на гладно, за да пречистят кръвта си.

За момичетата, които мечтаели за дълги коси било важно да срешат косите си под топола, за да станат и те дълги като клоните на дървото. Ако искали да останат стройни и високи, трябвало да се измерят три пъти под короната му. Празничното облекло и носията били задължителни за веселото изкарване на Гергьовден.

За празника се месят най- различни хлябове, кръсташки, овчарки, колаци, кравайчета или специялен кравай за Св. Георги, който се прави от невястата в дома. Той е кръгъл по форма и отгоре полага кръст от тестени пръчици, чиито крайща са завити. В средата на кръста се слага малка топчица от тесто, обкръжена с тестен венец. Между стените на кръста има положени четири кравайчета, а кръста е обкръжен с „несклопена ограда“- полукръг от тесто, назъбчен с огрибката.

По традиция всеки стопанин за Гергьовден жертва агне за курбан. Преди да го заколи трябвало да го захрани обредно и го закичи с гергьовденски венец от черничева пръчка и коприва, увит с червен конец. Между венците за агнето се правел и един венец за кошерите, който след това се оставял върху един от тях. След това стопанинът „къносвал“ на кръст лицата на децата с кръвта от агнето, за да са здрави и да не ги достигат зли очи. За разлика от останалите празнични курбани, за които месото на жертвеното животно се вари, за Гергьовден в Западна България агнето задължително се пекло на шиш и се носело на свещеник, който да го освети. Всеки стопанин правел празнична трапеза и посрещал гости в дома си, като най- хубаво било те да се съберат на открито и на слънце. Традиционно на масата имало и мека, накъдрена баница с аромат на мляко и хубаво, домашно сирене или с плънка от пролетни треви. Костите на изяденото агне се заравяли в мравуняк, за да се множат овцете както мравките. След като приключи гощавката, цялото селище се събирало на мегдана, където младите се теглели на кантар, люлеели се на люлки за здраве и играли ситни, скокливи хора, за да се множат животните и да расте нависоко житото.

интерес, Роженски събор, Agrozona.bg

Народната медицина и народните лечебни средства и методи са неизброими. За голяма част от лечебните билки се смятало, че могат да притежават „сила“ само ако са обрани в точния ден и час от годината. За най-лековити се приемали билките, набрани на Еньовден, Спасовден, Гергьовден и Русалска неделя преди изгрев слънце, в „потайна доба” и по роса.

РЕЦЕПТА ЗА ГЕРГЬОВСКА ПИТКА

Необходими продукти:

3 ч.ч брашно

1 яйце

2 с.л. олио

1 ч.л. сода бикарбонат

1 кофичка кисело мляко

1/3 пак. (от 125гр.) краве масло

½ ч.л сол

Начин на приготвяне:

Брашното с пресява в дълбок съд. В средата му се прави кладенче и се прибавят всички продукти, като содата се разбива предварително в киселото мляко. Забърква се рядко тесто, което после се изсипва в намазнена с масло тава, заглажда се и се украсява с преплетени късове тесто във вид на кръст. Поставя се да се пече в леко затоплена фурна, като постепенно температурата се увеличава до 200 градуса. Пече се около 50 минути.

Този и още други интересни и актуални материали може да откриете в майския брой на списание “Агрозона”

Павлина Георгиева завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. В Аgrozona приоритет са й биологичното земеделие и здравословните храни, розопроизводството, пчеларството, ловът и риболовът.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама