Лютият хрян има у нас добра слава, не му липсват и верни фенове. Малцина обаче знаят, че това растение е афродизиак и има способността да повишава половото влечение. Известно е, че още древните гърци са използвали подправка направена от корените на хряна, за да разгарят любовните страсти. Славяните пък отглеждат растението още от 5 век, а преди това 
са ползвали див хрян. Растението е добре познато и на прабългарите, които подправяли с него месни блюда. Те знаели че хрянът стимулира апетита и подобрява храносмилането. Само корените му стават за подправка, имат специфична силна миризма и много лютив вкус.
Листата на хряна пък се поставят върху абцеси, хората с главоболие и отравяния е трябвало да миришат настърган хрян, за да се отърват от проблема си. В древни времена хрянът е използван за лечение на сърдечно-съдови заболявания-стенокардия и исхемия. В този случай се настъргва пресен хрян и една лъжица от получената кашица се обърква със същото количество мед. От тази смес се изяжда по една супена лъжица на гладно преди закуска.
Обикновения хрян (Armoracia rusticana L) е ароматно многогодишно растение от семейство кръстоцветни.Народното му име е още селска горчица. Хрянът има прави стъбла, събрани в розетка, които достигат до половин метър височина, ширината им е до 15 см. Белите му цветове са събрани в китки, започва да цъфти през май-юни на втората година след засаждането.
Коренът на хряна е месест и плътен. Именно заради него се култивира това растение. Хрянът не расте на едно място ровече от две години. Обикновено растението се изкопава всяка есен и се съхранява в мазата или на друго прохладно място при температура 0 градуса, като преди това се покрива с пясък. Корените на хряна се считат за истински складове на витамин С, в тях има повече аскорбинова киселина, отколкото в шипките, черното френско грозде. Дори и лимона отстъпва на хряна.
Освен това в корените на хряна има витамини А, В1, В2, В6, РР, протеини, фибри, синапено масло, фолиева киселино, флавоноиди и минерали– натрий, калий, калций, фосфор, сяра, железо и други вещества. Сока от хряна има антибактериално и дезинфектиращо действие.
„Дъвка” от хрян гони бактериите на кариеса
Дъвченето на парче хрян унищожава бактериите, които предизвикват кариес. Известно е, че растението убива бактериите и при болести на стомашно чревния тракт. При простуда и грип е добре да се приема пресен сок от корените объркан с мед. Компресите от хрян действат отлично при болести на ставите. Този изключително полезен корен има противослузесто действие, очиства организма от слузта, като я разгражда и отпушва задръстванията от нея. Един от успешните начини за съхранение на хряна е като се изсуши, и след това се стрие на прах, който се съхранява в тъмен стъклен, добре затворен буркан далече от пряка слънчева светлина. През зимата хряновият прах се прави на каша, която се използва за компреси при мускулни трески, радиколити и ставни болки. Сухият хрян запазва своите лечебни свойства в продължение на няколко години.
Изтрива луничките на малките момичета
Един от начините за почистване на лицето от лунички е следният: листата и дръжките на хрян се счукват в дървено хаванче и се прецеждат. С получения пресен сок се мажат засегнатите места три пъти на ден в продължение на половин месец. Според друга рецепта от хрян се приготвя маска, с която се намазва лицето и престоява така 15 минути. След това кожата се измива с хладка вода, процедурата се повтаря 20 дни без прекъсване. Според някой народни лечители хрянът помага и при косопад. Препоръчва се в продължение на три дни оголеният участък да се натрива вечер със сок от тънките корени на хряна и кромид лук.
Противопоказания
Хрянът е абсолютно забранен за хората болни от гастрит язва на стомаха и дванадесетопръстника. Той нетрябва да се употребява и при наличие на заболявания на задстомашната жлеза, хронични болести на черния дроб, камъни в жлъчката и възпаление на жлъчните канали, както и при проблеми с бъбреците.
