България ключов фактор за решаване на проблема
„Изведнъж се появи проблемът с водата на остров Еврос. Там фермерите никога не са протестирали по този повод досега. Водата от българските реки реално поддържа земеделието в Еврос, казаха фермерите, които не са сигурни с какво ще си напояват нивите,“ съобщи кореспондентът на БНР Катя Пеева в предаването „Говори сега“ по БНТ.
„Проблемът за всяко едно споразумение е липсата на точни данни какво количество вода преминава през гръцка територия от реките Арда и Места. Специалистите в Гърция казват, че при едно дългосрочно споразумение за срок от 10 години, трябва да се посочи количество вода, което ще преминава през тези две реки на гръцка територия. При климатичните промени никой не знае след 10 години колко ще е водата, която ще тече по Арда и Места,“ обяснява Пеева.
Фермерите коментираха пред медиите, че разбират българската позиция. Всяка страна защитава своята необходимост и контролира управлението на водните ресурси. Благодарение на протестите на фермерите, гърците научиха, че правителството не е сключило договор с България, за да осигури достатъчно вода в Еврос. С вода от река Арда, доставена по силата на споразумението за репарации от Втората световна война от 1964 г. , Гърция напоява над 8 170 000 дка в Северен Еврос. Проверка на Агрозона показа, че 350 хил. дка се напояват в цяла България от „Напоителни системи“.
Водите на Арда са от голямо значение за водната екосистема на тази част на Гърция, където селското стопанство е невъзможно без водните ресурси на реката.
Атина обаче настоява новият договор да е за същото количество вода. Директорът на местната структура на общата организация на структурата за подобряване на здравето в Гърция Орестис Вурнели сзаяви, че по-малки количества ще нарушат настоящия хидрологичен баланс. И така въпросите са два: Дали ще има достатъчно вода и на каква цена.
Има несигурност при гърците и по отношение на водите на река Места. Договорът между двете страни за водите на Места изтича през 2031 г., което не е толкова далече във времето. Фермерите в Еврос са притеснени, защото водни ресурси не се осигуряват от днес за утре. Те са вложили много средства в организиране на производство, машини, материали и ако правителството не им осигури вода, ще се унищожи земеделието в Еврос, а това е беден район, където повечето хора са фермери. Те не се интересуват от техническите проблеми и от преговорите между правителствата. Просто очакват скоро правителството в Атина да потвърди, че вода ще има и те ще могат да живеят и работят,“ обясни кореспондентът на БНР в Гърция.
Позицията на България за водоподаването от р. Арда
България има ясна преговорна позиция в преговорите с Гърция относно водоподаването от р. Арда. Това каза премиерът Росен Желязков по време на изслушване в парламента във връзка с намеренията след отправени искания от гръцка страна за сключване до края на май 2025 г. на дългосрочно търговско споразумение за осигуряването на регулирано водоподаване по река Арда за нуждите на земеделците в Северна Гърция, съобщи за БТА.
Желязков не каза каква е българската позиция, защото е предмет на преговори с гръцката страна.
„Ще търсим временно решение в рамките на няколко месеца от тази година, за да имаме възможност да договорим едно цялостно споразумение, което надхвърля предмета на уреждане на конкретно поставените въпроси,“ добави премиерът.
„Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна република България и Кралство Гърция от 1964 г. предвижда срок от 60 години за водоподаването от р. Арда. Репарационното задължение е изтекло на 9 юли 2024 г.,“ обясни министър-председателят.
„През 2024 г. българската страна е постигнала решение за подаване на вода от р. Арда до края на земеделския сезон чрез сключване на временно споразумение между Националната електрическа компания и региона на Източна Македония и Тракия в Гърция за извършването на регулирано водоподаване от 10 юли 2024 до 30 септември 2024 г.,“ информира Желязков.
Емил Димитров-Ревизоро: България предоставя води от Места и Арда, а в замяна не получава нищо
Бившият министър на околната среда критикува липсата на национална стратегия за водните ресурси.
„България беше длъжна през годините да подава на Гърция точно колкото вода иска точно когато искат, което беше достатъчно много години. Защо за всички тези години те не направиха един язовир, в който да съберат 50-80 милиона и да им остане вода?“ Това коментира бившият министър на околната среда и водите Емил Димитров в предаването “Говори сега” по БНТ.
„България предоставя води от Места и Арда, а в замяна не получава нищо. Трите язовира Кърджали, Студен кладенец и Ивайловград могат да поберат 1 млрд. 43 млн. вода. За съжаление, през всички тези години те имат и мъртъв обем. В момента ни остават 780 милиона. Сега трябва да дадем 180 милиона на гърците, ако спогодбата продължи, плюс още 100 милиона. Последният, Ивайловград, е 156 милиона, 60 милиона му е мъртвият обем. И ако продължи спогодбата, цялата тази вода трябва да я дадем на гърците. На практика от трите язовира – единият целият и част от другите, работят за Гърция”, заяви той.
„Излишните количества от язовир „Копринка”, които трябва да влязат в Тунджа, не влизат, а се отклоняват към река Марица. „Заради ток, заради пари, заради частни ВЕЦ-ове”, обясни Димитров.
Националният интерес е, ако даваме вода, да получим пари. Преди да вземе изборите, ГЕРБ говореше, че ще има единно управление на водите. Ясно е, че това вече е забравено и е далече в бъдещето, така в “Говори сега” бившият министър на околната среда и водите Емил Димитров коментира интересите ни във връзка с износа на вода от Арда и Места за Гърция.
“Изведнъж НЕК започна да се разпорежда с водата на България. Оператор ли са те? ВиК ли са? Откога започнаха да продават водата срещу ток и кой им разреши? Всичко това беше представено като едно огромно постижение, което трябва да продължи и тази година. Българският национален интерес е, ако имаме излишна вода, да я дадем. Но за всичките тези години те не са си построили язовир, с който можеха да решат половината си проблеми. Иначе те поставят в подчинение цялата ни енергийна система и три наши язовира, построени за България, да работят за тях”, подчерта той.
По думите му България подарява водата си срещу нищо или срещу някакъв въображаем ток. „Аз съм сигурен, че нашите хора не ще легнат, те вече са легнали. Това е огромен успех – да подарим водата срещу нищо,“ категоричен е Димитров.
Според думите му проблемът е, че България няма национална стратегия. Подчерта, че същият казус е по повод на споразуменията ни с Турция.
“Трите реки – Арда, Тунджа и Марица отиват в Одрин, само че Тунджа я няма, пресъхнала е. Тунджа е третата най-голяма река в България. Тя е 390 км, като 350 км са в България. Навремето хората са направили два язовира – единият е Георги Димитров, който сега се казва Копринка, другият е Жребчево. Копринка може за една година да събере два пъти обема си. Толкова много дъжд и сняг е имало навремето. Има направен язовир на 40 км от него, който е 400 млн., който може да поеме тези води. Оттам обаче те отиват към Ямбол, Елхово, Нова Загора, Сливен. Водите служат и за водоснабдяване, и за поливане, и за енергетика. След Ямбол при суха година, вода не остава,“ разясни Димитров.
„ И като сложите това, че всичката вода, която е в Копринка, вместо да тръгва само 75 млн. към Стара Загора, а всичката останала към Жребчево, ние правим точно обратното. Всичката вода от Копринка, отива към Стара Загора. „Напоителни системи“, за да си вземат таксите и да си изкарат заплатите, водата, която преди е стигала до огромни площи, я искат от язовир Копринка да дойде непременно в Стара Загора.
Трябва да се изпуска първо за напояване, после за ток, съгласно закона за водите.
И сега се обърква целият воден ресурс, който е по Тунджа,“ сподели Димитров.
Той обясни какво предлага България на Турция. „В момента ние предлагаме водата, която изтича от канализацията на Сливен и на Ямбол. Каквото остане отива за Турция. Ние имаме проблем с язовир Жребчево. Той не се пълни. Средно за последните 20 години на Нова година той трябва да има 220 млн. вода, а тази година той имаше 87 млн., с 60 млн. по-малко от миналата година. За да може да функционира нормално този язовир, обемът му трябва да е 400 млн. и той да завършва на около 50% (200 – 220 млн.) всяка година. „Напоителни системи” разполагат със 17 язовира, 8 от които не се ползват. „В момента обезпечеността на Пловдив е 10,46% и затова източваме енергийни язовири и ги съсипваме и тях. През последните 4 години системно тези язовири са били източвани. Хората, които го правеха, даже бяха и министри, а в момента съветват премиера”, категоричен е бившият министър на околната среда.
Всичко това се случва на фона на безпрецедентна водна криза и суша, което води до брожения сред земеделците. Агрозона ще продължи да следи темата.
